1

Стоките от български доставчици съставляват приблизително 60-70% от общия обем на изделията, продавани в магазините на търговските вериги. Това е един от изводите в изследването "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Принос

Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната - към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 млрд. лева, или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент, сочи проучването, предоставено на Investor.bg.

В него се посочва, че един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места.

Статистиката показва, че между 2005 г. и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора, коментират от ИПИ.

В института посочват и факт, който разбива друг мит, че навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара. Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно, пише в анализа на ИПИ. 

От института анализират и друг факт, според който търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители в сравнение със заетите в малките фирми.

Средната брутна месечна заплата в супермаркетите през 2015 г. е била 976 лева, или над два пъти по-висока от тази в най-малките предприятия с до девет заети (449 лева), констатират експертите на института.

Според тях трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен. За пример от ИПИ дават средната годишна добавена стойност на един служител в хипермаркетите – 22,2 хил. лева, докато при малките фирми тя е едва 5,1 хил. лева.

Десетте най-големи търговски вериги за храни в България, 2015 г.

 1

Източник: Euromonitor, Капитал, данните за приходите са превалутирани от щатски долари по среден курс
за 2016 г. от 1,76 лева за долар. *Данните в скоби са за 2014 г.

В ИПИ са категорични, че модерната търговия влияе положително за изсветляване на икономиката, защото големите  търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право.

В изследването се посочва, че през 2015 г. търговските вериги са внесли ДДС на стойност около 1,4 млрд. лева и данъци върху труда на стойност около 170 млн. лева.

Приходи на топ 10 търговски вериги за храни в България, милиони левове

 2

Източник: Euromonitor, цитирани в Retail Market Update 2016, USDA Foreign agricultural service

Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с местни доставчици - фермери, млеко- и месопреработватели и др., като им помагат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. По този начин положителните ефекти върху българските производители от работата им с модерните търговски формати се простират далеч отвъд пласмента - съкращаване на веригите на предлагане чрез елиминиране на прекупвачите, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство, е друг извод, който се налага в анализа на ИПИ.

Разпределение на пазара на дребно, %

 1

Източник: GfK, European Retail in 2016

Търговските вериги влияят на социалната среда в страната. Част от тях предлагат курсове и специализации и участват в пилотни програми за дуално образование. От значение е и обвързването им с различни каузи - от опазването на околната среда и културното наследство, през различни програми за дарителство до финансиране на инициативи на гражданското общество, се отбелязва в проучването.

Тенденции

В анализа се посочва, че през последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия, твърдят от института.

Сравнението на годишния темп на растеж (CAGR) на продажбите в отделните сегменти в търговията на дребно потвърждава извода, че  в страната понастоящем най-бурно се развива сегментът на дискаунтърите (25% ръст между 2010 и 2015 г.), следвани от независимите магазини-бензиностанции (8,4%) и хипермаркетите (7,8%).

Спад има само при независимите малки хранителни магазини (-1,9%), но той е относително малък. Прави впечатление ръстът (2,8%) при специализираните магазини за храни/напитки/тютюневи изделия, причина за който най-вероятно е появата на няколко вериги малки магазини за цигари и алкохол – Лафка (с над 1000 магазина в цялата страна), Relay, One Minute и други по-малки вериги. И тук няма видими доказателства за „игра с нулев резултат“ - ръстът при модерната търговия не е за сметка на традиционната, показва изследването.

Според анализа оборотите в традиционната търговия остават непроменени между 2012 г. и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст.

През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия, пресмятат в ИПИ.

Проучването установява, че навлизането на модерната търговия е пряко свързано с нарастването на броя предлагани продукти в различните ценови категории, както във веригите, така и в малките магазини, което води до по-голям избор за потребителите.

Докладът установява и връзка между развитието на модерната търговия и иновациите в търговския сектор, въпреки че тази тенденция се е забавила значително през последните години.

Прогнози

От ИПИ се позовават на най-новия доклад на GfК за развитието на търговския сектор в ЕС за миналата година, в който се отчита ръст както на покупателната способност на европейските потребители, така и на приходите на модерните търговски формати.

България (освен София) обаче остава сред частите на Европа с най-ниска покупателна способност.

Според друго проучване на GfК за нагласите на потребителите от 2016 г. се разбира, че потребителското доверие в страната е достигнало най-високото си ниво от 2007 г. насам, но за сметка на това потребителите пазаруват все по-рядко, но в по-големи обеми.

източник