1

В анкета за бъдещето на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) 94% от участвалите фермери са на мнение, че  на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска.

Общо 51% от анкетираните са на мнение, че сегашното съотношение във финансирането трябва да бъде променено. 56% от запитаните искат Втори стълб (Програма за развитие на селските райони - ПРСР) да получи по-голямо финансиране за сметка на Първи стълб (директните плащания за обработваема земя и пазарна подкрепа). Според 81% двата стълба отговарят на нуждите на сектора.

Попълването на въпросника е част от инициативата на Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро „ОСП след 2020 – Изборът на България“. Основната цел на инициаторите е чрез информационна кампания, анкети и дебати в страната да ангажират вниманието на всички заинтересовани с бъдещето на ОСП.

Според 40% от земеделците страната ни е готова да направи следващата крачка като замени Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) със Схемата за основно плащане.

Почти пълно единодушие цари сред анкетираните за възможността национални правителства да дофинансират своите фермери – 92% смятат, че тя трябва да бъде премахната, тъй нарушава конкурентоспособността между отделните държави членки на ЕС.

Три четвърти от анкетираните смятат, че управлението на риска трябва да бъде задължително за всички стопанства и да бъде организирано на ниво държава членка, вместо на ниво отделна ферма. Съответно финансирането на подобна схема трябва да дойде по линия на Първи стълб.

Трябва ли да се промени съотношението във финансирането между първи и втори стълб?

 1

По всички въпроси в анкетата за директните плащания сред анкетираните има относително единодушие. Дефиницията за активен фермер е напълно задоволителна и няма нужда от промяна, казва мнозинството (88%). Набляга се на нуждата по-скоро от реален контрол и спазване на правилата, отколкото от нови промени.

Таванът на плащанията е необходимост според 90% от отговорилите. 55% считат, че сегашният таван на плащанията или близък до него е адекватен, като и тук се акцентира върху нуждата от контрол. Близо 35% казват, че таванът трябва да бъде в диапазона между 100 хил. и 500 хил. лева, а 10% - под 100 хил. лева.

Допълнително подпомагане за малките стопанства

Допълнително подпомагане за малките стопанства трябва да има според 93% от отговорилите. Мненията са сравнително равномерно разпределени между вариантите до 150 дка, до 300 дка, до 500 дка и до 1000 дка. При всеки от тези варианти анкетираните са посочили, че допълнително плащане не би следвало да се полага за стопанствата с повече декари, както е сега по Схемата за преразпределителното плащане.

83% от отговорилите, че допълнително подпомагане за по-малките стопанства е необходимо, смятат Схемата за преразпределително плащане за не добре работеща и че тя трябва да бъде заменена с друга. Основните критики към схемата са, че не насърчава растежа на малките ферми и е довела до изкуствено раздробяване на стопанствата.

Дават се две основни препоръки за замяна на преразпределителното плащане:
·     Подпомагане с нисколихвено кредитиране и гратисен период за погасяване;
·     Срокът на действие на схемата да е ограничен до 2-3 години.

В обобщение може да се каже, че подпомагането на по-малките стопанства е осъзната необходимост в сектора, но допълнителните стимули трябва да бъдат пазарни, насочени към насърчаване на растежа и производителността и да са обвързани с определен срок на действие.

Директни плащания

Близо 94% от анкетираните смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска.

91% считат, че обвързаната подкрепа, дори и в сегашния си вариант, в който не е на количество продукция, а на производствена единица, трябва да остане.

Втори стълб

Почти пълно единодушие (99%) цари сред анкетираните по отношение нуждата от опростяване на ПРСР и намаляване броя мерки в нея.

Донякъде изненадващо малко над половината от отговорилите (54%) биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на ПРСР с такива, улесняващи достъпа до кредитиране.

Огромното мнозинство (94%) считат, че не е нужен по-голям фокус в ПРСР върху услуги, предоставяни от фермерите и свързани с климата, опазване на околната среда и биоразнообразието.

На обратния полюс са мненията по отношение ролята на ПРСР в засилване тежестта на фермерите в хранителната верига – 91% смятат, че Програмата трябва да има специален фокус в това направление.

Приоритети за ПРСР

На въпроса „Кои три приоритета бихте избрали за новата ПРСР?“ Най-много отговори са дадени за възможностите: инвестиции в стопанствата, качество на храните, хранителната верига и ролята на фермерите в нея, кредитни и гаранционни схеми. Най-слабо застъпени са съответно вариантите „развитие на селските райони“ и „установяване стопанства на млади фермери“.

В отворената част на въпросника анкетираните са имали възможност да изкажат препоръки в избрана от тях посока. Коментарите са изцяло насочени към намаляването на бюрокрацията чрез въвеждане на електронно управление в сектор „селско стопанство“, отпадане регистрацията като земеделски стопанин всяка година, отпадане задължението да се пази архив на хартия.

Авторите на проучването смятат, че анкетираните се обединяват около: опростяване на ОСП, намаляване на бюрокрацията и електронизация в администрирането на сектора.

Двата стълба на ОСП трябва да се запазят, но да се промени съотношението на финансирането им в полза на Втори стълб.

Абсолютно необходимо е да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, тъй като това изкривява пазара.

Фермерите казват, че ОСП трябва да има по-голям фокус върху хранителната верига и ролята на фермерите в нея.

Що се отнася до услугите, свързани с климата, опазването на околната среда и биоразнообразието, анкетираните считат, че настоящите мерки са достатъчни.

Таван на субсидиите трябва да има, като се завиши контролът. Обвързаната подкрепа по възможност да се запази, а допълнителната помощ за малките стопанства да бъде временна и да създава реални предпоставки за растеж и развитие.

По всички останали въпроси на ОСП в по-голямата си част мненията са противоречиви, което показва колко трудно ще бъде изготвянето на обща позиция на бранша и на единна българска позиция.

Проучването е проведено в периода май-юли 2017 г. и обхваща 52 анкети.

Официални становища са дали браншови организации, които представляват интересите на близо 2 500 регистрирани земеделски производители (малко над 2% от получателите на субсидии) и други организации.

Вторият дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 21 септември 2017 г. от 10 часа в София Хотел Балкан (Шератон).

източник