биопродукти

В края на миналата година се проведе конференция под надслов: „Гръцкото биологично земеделие – Перспективи за развитие на сектора в България – Ролята на сертифицирането на аграрните продукти в ЕС”.

В презентацията си г-н Евангелос Калцас, представител  на организацията „Сертифициране на качеството на маслинови продукти”, изтъкна: „Да, нашите две страни не са САЩ или Канада, но ние имаме местни специфични сортове и породи и с тях можем да излезем на пазара”.

Стана ясно, че био-сертификат имат 34 % от гръцките предприятия, отглеждащи маслини и произвеждащи маслинени продукти. Те покриват 30 % от марковия зехтин в Гърция. Беше подчертано, че мерките за контрол са много строги. А по отношение на цените е ясно: по-доброто качество има по-добра цена”.

Г-н Калцас припомни, че логото е много важен елемент за разпознаване на биопродуктите по рафтовете на магазините. Гарантира, че стоките са произведени по регламентите на ЕС за биологични храни. В бъдеще върху логото ще бъде показван и районът на производство.

Последна беше презентацията на г-н Апостолос Кортесис от сертифициращата компания BIOHELLAS Certification Company. Той говори на тема: „Пазарът на биологични продукти в Гърция – Перспективи за развитие в България”.
Отбелязано беше, че над 80 % от обработваемата земя на България може да се обработва по биологичен начин, че 90 % от българската биопродукция се изнася за Европа, САЩ и Канада, и че вътрешният пазар се задоволява 80 % от внос. Още бяха изнесени данни, че у нас 4 % от хората търсят биологични продукти, 15 % ги намират за много скъпи, 21,5 % не се интересуват от тях, 18,2 % не ги намират, а 41,6% смятат, че етикетът невинаги казва истината. Лекторът се спря на недостатъчната информираност по отношение на биопродуктите; често не се прави разлика между традиционен и биологичен продукт. Съветът беше: консуматорът да се научи да чете етикетите.

Г-н Кортесис акцентира върху факта, че България трябва да използва този момент за финансиране на биологичното производство, тъй като Европейският съюз осигурява стимулиране на новите членове. Той беше проучил, че от ЕС дават 460 евро за хектар овощна градина в България. Производителят може да прецени дали това го устройва. Тази субсидия може да бъде повишена от догодина.

Съветът към производителите гласеше още: да се получават субсидии към групи производители, а в рамките на тези групи може да се постигнат много неща.
„Големият бум в Гърция започна от 2006 и продължава и днес, пазарът беше узрял, производителите бяха запознати с предимствата на биоземеделието. Важни са познанията и на консуматорите, и на производителите. Тези продукти имат по-голяма хранителна стойност, избягват се хранителни скандали (диоксини, луда крава и пр.)”.

В изказването беше изтъкната ролята на неправителствения сектор – зелените организации може да помогнат, да информират хората, да ги направят по-съзнателни.
В Гърция 98 % от консуматорите на биопродукти ги избират заради здравето, 44,5 %  от консуматорите ги намират за по-скъпи от това, което предлагат.
Очертан беше профилът на биоконсуматора: жените - те осигуряват храната за семейството; младите семейства с деца, младите хора, хората с високо образователно равнище. Изнесени бяха данни за наличието на 250 биомагазина в България и съответно 820 биопроизводители срещу 23000 в Гърция.

По отношение на частния производител съветът беше: в началото може върху една част да се отглеждат биокултури, а върху друга част – конвенционални и постепенно да се увеличава делът на биологичното земеделие”.
От гръцка страна на срещата присъстваха производители на свежо, охладено и замразено био-месо (говеждо, свинско, агнешко, козе, пилешко), био-риба, био-маслини, био-зехтин, био-вино, био-мащерка, сладкарски био изделия: органични суровини (подходящи за производители на био продукти); био млечни продукти, цитрусови дръвчета; храна за животни (за ферми), органични зърнени храни, паста, сушени плодове, брашно, боб, доматен сос; печен патладжан; чушки; люти чушки.
От българска страна интерес към конференцията бяха проявили производители на био-плодове и зеленчуци, био-орехи, био-бадеми, био-лешници, пчелен био-мед, био-грозде, био-фъстъци, био-лавандула, био-шипки и билки, зърнено-житни био-храни, производители на тестени биоизделия.

Всъщност ябълките, ягодите, малините, сливите, лешниците, пчелният мед и розовото масло са продуктите, които съставят основният дял от изнасяните от България биологични продукти.
На Конференцията бяха дошли износители, търговци, както и представители на сертифициращи организации – гарант за добрия надзор над целия процес, необходимо условие да се поддържа доверието на клиентите във всички стоки, които носят знака на биологичното земеделие. Беше подчертано, че клиентите са готови да платят повече, но да са сигурни, че купуват продукция с гаранция.
След края на презентациите беше връчен сертификат за съответствие „Био Кухня“ от BIOHELLAS на Хотел Шератон за приготвянето на коктейл с употреба на био-земеделски продукти.
Всички присъстващи имаха удоволствието да се насладят на истинския биовкус. Менюто беше съставено от преобладаващо гръцки, но и от български биопродукти.

Василка Нанева