1

Всяка година на 1 октомври се празнува денят на кафето, на който е посветена тази публикация.

Виенчаните не претендират, че са открили кафето, но пък как умеят да го приготвят! Няма никакво съмнение, че притежават перфектна култура на пиенето му. Обикновено виенските кафенета са с екстериор от жилищна сграда с подходящ интериор от стилни шкафове и чаши с позлатени ръбове. Обзаведени са с класически маси и столове от 19-ти век, а стените са украсени с картини от модерно съвременно изкуство. С кафето там се сервират парче торта Сахер, дори франкфуртери или гулаш. Кафенетата служат и за бизнес-срещи, четене на вестници или приятелски разговори.

Виенското кафене е един микрокосмос. А всяка чаша кафе, на която човек може да се порадва във Виена, ще бъдемалко по-различна на вкус от предишната. Кафенетата са огледало на историята на града, душата и културата. Неслучайно Фридрих Торберг пише „Трактат за виенското кафене”, Хайнс Файгл – „Пътеводител на виенските кафенета”, а Адолф Полгар –„Теорията на кафене „Централ”. Затова повечето кафенето изобщо не се ремонтират. А писателят Хаймито фон Додерер винаги пиел кафето си в популярното и легендарно виенско кафене Хавелка.

Факт е, че всяко виенско кафене има свой собствен уникален характер и атмосфера, който оставят трайно впечатление в неговите постоянни клиенти. Традициите са предавани от една генерация на следващата и стриктно са пазени като семейни тайни. Например, в кафене Хавелка разговорите не спирали от изгрев до залез слънце, а поръчките не стихвали през целия ден. Кафе Централ било затворено за 43 години, но съответната институция не могла да попречи на неговото съществуване. Едно кафене, посещавано от популярни художници, е именно Централ. То е отворено през 1868 г. и сега е известно като Palais Ferstel. Помещава се в една от най-модерните за времето си сгради в града. Същото кафене било един от центровете на интелектуален живот в столицата. То било затворено през 1943 г. и не било отваряно до 1986 г. поради замиране на бизнеса.

2Виенските кафенета също така са и една жива архитектурна история. Тук са добре представени водещи австрийски архитекти. Интериорът на кафене Café Wunderer е създаден от Йозеф Хофман, а Освалд Хаерд е проектирал кафене Café Pruckel. Дори и американският бар Adolf Loos’ е прототип на съвременен нощен клуб, който е копиран по целия свят. Той адаптира архитектурата на класическото кафене към изикванията на модерния нощен живот. Никоя културна институция във Виена не може да съществува без свое собствено кафене. Музеите Kunsthistorisches Museum, Museum of Applied Art/Contemporary Art (MAK), Jewish Museum, Burgtheater и MuseumsQuartier имат кафенета и всяко от тях е цяла институция. Виенчаните знаят как да комбинират бизнеса си с удоволствието и кафенетата са места за решения „в последната минута” според техните лични предпочитания. Дори и неприкосновеното императорско семейство има страст към виенските кафенета. Това е рефлектирало върху много учреждения, отличени с титлата „доставчик на императорския дворец”, някои от които, включително Герстнер, Демел, Слука и Хайнер са все още действащи и до днес.

Има едно кафене във Виена на височина от 160 м и с гледка на 360 към града. То е разположено в Кулата на река Дунав, завършена през 1964 г., която сега е най-високата сграда във Виена. Терасите на кафене Корб, построено през 1904 г. и Café Delias – през 2002 г. са точно два метра една над друга. Едното съзнателно е обзаведено в претрупан стил и е украсено с чудновати произведения на изкуството, а другото е бастион на урбанистичен градски шик. Някои известни хора от клиентелата пресичат от време на време невидимата граница между двете. Тяхна алтернатива е кафене Operngasse. Разполага с елегантен салон, който сервира френска версия на кафе. Ако се прекоси модерният квартал Freihaus от единия край до другия, ще се натъкнете на виенските магазини за деликатеси Point of Sale и Kiosk. Те успешно комбинират атмосферата на щандове за кафе с такива задруги продукти, като например типичната наденица. Единствено веригата от 28 сладкарници във Виена се отличава с украса от розови рози. Тя предлага уникално „еспресо” и известните кейкчета със замразен пунш. Първоначално, когато било отворено през 1992 г., кафенето до Kunsthalle Karlsplatz било предназначено завременно ползване. Но то скоро станало солиден фаворит. И до днес все още е популярно.

Истинската оригинална атмосфера на виенското кафене е неразривно свързана с града и с неговия транспорт. Можете да вземете3 шоколадово кафе на зърна и любимите на Кралица Елизабет бонбони-виолетки от магазин Демел. Вероятно най-малките сладкиши в света, непроменени от 1928 г., все още се продават там в пакетчета с дизайн, измислен от Wiener Werkstatte. На места като Knopfkonigима необикновени отзвуци от една отминала епоха. Там един доставчик на храни започнал продажбата на стоки още през 1844 г. Всъщност, непроменен и до ден днешен, сега той представлява магазин Schokoladekonig, в който се продават кейкове, сладкарски и захарни изделия, както и бонбони „пралини”. Също така, при главния готвач Christian Petz в работилницата Xocolat посетителите могат да наблюдават как работят шоколадиерите или да се запишат в курсове, за да се научат на изкуството за приготвяне на сладкарски изделия и шоколади. Послучай 90-тия рожден ден на кафене Café Drechsler’s вече има и добро музикално оформление - джаз, боса нова, хип-хоп, соул и електронна музика. Легендарното кафене е известно и с работното си време, тъй като затваря само между два и три след обяд. Тук постоянно има огромна клиентела. А предприемачите Terence Conran & Partners създали кафене, подходящо за 21-ви век, което е уникално и в него винаги има свободни места.

 

До 13 ноември 2011 г. във Виена ще протече „Голям експеримент за виенското кафе”, под „режисурата” на архитекта и дизайнера Айхингер. Ще бъдат дадени нови импулси за оформлението на кафеените опаковки, а кафенето се смята за важно културно и социално място в един град през 21-ви век.

 

Мая ГЕЛЕВА