мляко

Радина ЖЕЛЯЗКОВА, адвокат в сътрудничество с правна кантора Schoenherr

Българското законодателство дава ясно и точно определение на понятието "Етикетиране": "това са всички текстове, данни, марки на производителя и търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават или се отнасят до такава храна."

От своя страна "Млечни продукти" са продукти, получени от мляко, към което са добавени необходимите за производството им добавки и спомагателни вещества, които не заместват (цялостно или частично), която и да е млечна съставка.

Попадането на един хранителен продукт в границите на гореописаните определения въвежда изискването той да бъде етикетиран в съответствие с нормативните актове на българското и европейското законодателство относно млечните продукти.

Приложими норми относно етикетиране на млечни продукти

Без да се навлиза в детайли, основните нормативни актове, които трябва да се съобразят при етикетирането на млечни продукти са: имплементираната в българското законодателство Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните; директно приложимият Регламент 853/2004/ЕС; както и българските Закон за храните, Закон за защита на потребителите, Наредбата за изискванията за етикетиране и представяне на храни и специфичните Наредба за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара, Наредба за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, Наредба № 4 от 19.02.2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти.

Основни изисквания при етикетирането на млечни продукти?

Всеки етикет трябва да е:

- на български език (многоезични етикети са допустими, но само, ако информацията е представена и на български език);

- лесен за откриване върху опаковката;

- лесен за разбиране от средностатистически потребител;

- ясен и четлив;

- трайно прикрепен и да не се изтрива при манипулиране и съхраняване на храната;

- да е "цялостен" – т.е. да не е покрит или разделен от/с друг текст или изображение.

В допълнение, съществува т.нар. правило "На едно зрително поле", според което наименованието, минималният срок на трайност, нетното количество на храната трябва да са разположени достатъчно близко едно до друго, за да може потребителят да ги "възприеме" едновременно.

Кои са задължителните елементи на етикета?

1.Наименование на млечния продукт

Във връзка с този елемент важат допълнително следните изисквания:

- наименование на храна, за която има определение в нормативен акт, се използва в етикет, само ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания – например наименованието "мляко" може да се използва само за продукт, получен от секрецията на млечните жлези на едно или няколко животни чрез доене, без да се добавят други съставки или да се екстрахират други вещества от него, защото такова е определението за "мляко", съгласно Наредбата за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара;

- следните наименования, изброени в Наредбата за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара, се използват само за означения на млечни продукти: суроватка, сметана, масло, сирене, кисело мляко, кефир, кумис, кашкавал, извара, мътеница, казеин, дехидратирани млечни мазнини, течно масло, йогурт, мляко за пиене.

Производителите, опаковчиците и/или търговците следва стриктно да спазват означението на предлаганите от тях млечни продукти. Всяко отклонение от допустимите със закон наименования би могло да въведе в заблуда потребителите и да доведе до евентуално налагане на санкции от компетентните контролни органи.

2. Име/ Търговско наименование и адрес на Производителя,  Опаковчика и/или Продавача

3. Подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната

Това изискване трябва да бъде спазено, когато липсата на подобна информация може да въведе в заблуда потребителя относно действителния произход на храната – например, ако предлаганият продукт е "Алпийско мляко", мястото на произхода или мястото, от което идва млякото, трябва да са задължително посочени в етикета, ако същият продукт не е с произход от Алпите;

В случаите, когато става дума за храни от внос (т.е. храни с произход от държави-нечленки на ЕС) – посочва се задължително държавата производител или страната, в която е извършена преработката на храната, довела до промяна в естеството й.

4. Нетно количество

Изискването за обявяване на нетното количество е задължително за предварително опакованите стоки. Изключение е допустимо при количество под 5 мг/мл; при храна, продавана на бройка или измервана пред потребителя.

5. Отцедена нетна маса се посочва задължително при храни в твърдо състояние, които се предлагат в течна среда (напр. опаковки със "сирене" в саламура).

6.Партида на млечните продукти

Тази информация се определя от производителя или опаковчика, или от първия продавач, установен в рамките на Общността. Обозначението на партидата се предхожда от изписването на латинската буква "L", като буквата не е необходима, ако маркировката е ясно различима от останалите означения върху етикета. При групови опаковки на сладолед маркировката за партида се поставя на груповата опаковка; при храни, които ще се преопаковат – на "предварителната" опаковка; при неопакована храна – в търговските документи.

7. Трайност - две понятия, приложими към млечните продукти:

а) Срок на минимална трайност на млечен продукт – конкретен срок, до изтичането на който храната гарантирано запазва в пълен обем специфичните си качества при подходящо съхранение, независимо че и след този срок храната все още може да е с добри характеристики. Указва се само чрез "магическата формула" – "най-добър до …" или "най-добър до края на…". Законът изключва други възможни словесни формулировки за указване на срока на минимална трайност;

б) Срок на трайност – срок, до който млечният продукт може да се съхранява и консумира, но след изтичането на който консумацията на същата храна ще представлява непосредствена опасност за здравето на потребителя. Срокът на трайност се указва с "магическата формула" – "Използвай преди…" Отбелязването на срока на трайност с "Използвай преди…" е задължително при бързоразвалящи се или малотрайни храни или при храни, податливи на микроорганизми или биохимични промени.

8.Условия за съхранение

Обичайно се определят от производителя. Посочват се поради важността им за съхранението и трайността на храната.

9.Начин на употреба

Посочва се, доколкото е необходимо и в случай, че потребителят не би могъл правилно да ползва храната без него.

10. Състав

Според закона, съставка в храната (в т.ч. и в млечен продукт) е всяко вещество, включително и добавките, използвано при производството и приготвянето й, което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма. Списъкът със съставките на храната трябва да започва с термина "състав" (или друг еднозначен израз) и да включва всички съставки в низходящ ред, съобразно количество, използвано при производството на храната. В случаите на многокомпонентни съставки - същите се включват в състава на храната със специфичното си наименование (шоколад, в случай че към млякото е добавен шоколад или др.), като непосредствено след наименованието се добавя списък с нейните компоненти.