ГМО

 

 

 

 

 

 

 

 

Генномодифицираните храни (ГМХ) продължават да привличат медийното и общественото внимание в целия свят. Това представлява предизвикателство пред химиците-анализатори да осигурят актуална информация за естеството на храните – дали са естествено получени или модифицирани, за да могат потребителите да направят своя избор.

Човекът отглежда растения вече хилядолетия наред. Определени култури се подбират за подобряване на добивите, растежът и някои специфични хранителни характеристики, в резултат на което все по-често се появяват нови сортове, които заемат своето място в естествената среда. Генетичната модификация най-общо е стремежът на човек да отглежда култури с най-ценни качества. Това включва устойчивост на вредители, болести, хербициди и неблагоприятни климатични условия. Терминът „генетично модифициран” (ГМ) се свързва с директната манипулация върху ДНК-то на даден организъм, чрез използване на методи на съвременната биотехнология. Генетично модифицираната храна следователно е тази, получена от материали от видоизменени организми. Така например при зърнените генномодифицирани храни се забелязват някои подобрения като увеличаване срока на годност и сравнително по-добро хранително съдържание.

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ

Съществуват няколко риска, свързани с ГМХ

1. Влияние върху околната среда и биоразнообразието

Някои учени смятат, че извлечената ДНК от инженерните кулутури може да се освободи и да се пренесе в друго растение, като по този начин ще се получат „супер култури”. Ще се стигне до липса на биоразнообразие на местата с нови кулутури, тъй като те са по-приспособими от останалите и ще повлияят върху цялата екосистема.Днес постоянно се търсят начини за разработване на методи, с които да се спре разпространението на геноомодифицираната ДНК в естествени условия. Например използването на рестриктивната технология GURT ограничава развитието на семената на подобно растение като ги прави на практика стерилни – развитието им става единствено чрез използване на специални химически стимуланти, които не съществуват в природата. Основно генната модификация на трансгенните растения гарантира, че растението образува на практика мъртви протеини в своя растеж, които са безвредни за останалите култури и могат да се активират само след човешка намеса.Макар че спреят GURT има потенциал да предотврати „изтичането” на гени в други култури, той е силно критикуван от по-бедните фермери заради високата си цена и рискът, заделените семена да не могат да се активират от него. При тези култури съществува и рискът от предаване на някои токсини в организмите на вредителите. Въпреки всичко, понастоящем няма конкретни доказателства за негативно влияние на ГМ култури върху насекомите.Някои учени изразяват опасения, че ГМ култури могат да изместят останалите в екосистемата заради своята висока приспособимост; други са на мнение, че биоразнообразие може да се постигне само с въвеждането на нови растения, които да са устойчиви на вредните хербициди и пестициди. Биоразнообразие може да се постигне например чрез въвеждането на култури, способни да колонизират нископлодородните почви или чрез екстракцията на точно определени гени и вмъкването им в ДНК-то на някои естествени култури.

2. Алергени, токсини и хранително съдържание

Напоследък общественото мнение към ГМ културите се свързва основно със страховете от формирането в тях на нови токсини и алергени. Въпреки това, според Доклад, публикуван от Кралското общество през 2002 г., все още няма доказателства, че тези растения са по-големи алергени от естествено получените продукти. Нещо повече, докладът открива, че има някои непредсказуеми промени основно в хранителните качества на ГМ храните, но те могат да възникнат също и при конвенционалните техники за отглеждане и следователно не могат да бъдат приети само като здравен риск от ГМ храни.

3. Хербициди

Основната част от съвременните ГМ култури са проектирани да бъдат по-устойчиви на хербициди. Това влияе върху режима на химическо пръскане и може да рефлектира в повишена употреба на хербициди. Научни изследвания в САЩ са установили, че при отглеждането на ГМ растения, употребата на хербициди е намаляла с над 40%, защото самите видове се нуждаят от съвсем малки количества, за да не боледуват. Нещо повече, в някои селски райони на Южна Африка въвеждането на генномодифициран памук доведе до 90%-но намаление употребата на хербициди.

4. Човешкото здраве

Същестуват някои страхове относно непредсказуемите ефекти на ГМ растенията върху човешкото здраве. Най-честите въпроси са: „Ще се промени ли човешкото ДНК при консумация на ГМ храни?”, „Ще навредят ли новите протеини на хората?”, „Каква е антибиотичната устойчивост на хората, консумирали ГМ храни?”. Всички тези въпроси изискват пълна оценка на рисковете, на база преразглеждане на редица медицински случаи, нови подробни изследвания на ДНК и специфичните нови протеини. Знае се, че човешкият организъм лесно разрушава приетата ДНК от консумираните храни. ДНК-то с нискомолекулярно тегло се натрупва в клетките на гастро-чревния тракт, но след това лесно се разгражда. Въпреки това не трябва да се подценява рискът ДНК да попадне в кръвоносната система посредством различни вируси. Американски и френски изследователи са установили, че при процеса, включващ ретровирус като вектор за третирането на генетични болести, някои пациенти са развили левкемия. Оттук се предполага, че ДНК може да влезне в кръвоносната система чрез вируси, които се използват като транспорт за генномодифицираното ДНК. Според Доклад на Кралското общество човешкото хранене се базира на поглъщането на ДНК от различни храни, понякога тя е замърсена с микроби и вируси и е малко вероятно точно ДНК-то от ГМ храни да причинява заболявания.За да се предостави избор пред хората, сами да решават, дали да консумират обикновени или ГМ храни, навсякъде по света бе въведена специална система за етикетиране. Настоящото европейско законодателство задължава всички семена, растения, хранителни и животински продукти, да бъдат правилно етикетирани преди продажба.

ОТКРИВАНЕ НА ГМ ХРАНИ

За да се определи дали дадена храна е ГМ продукт се предприемат редица аналитични методи върху протеините или метаболитните изменения от ДНК модификацията.

1. Определяне на протеините

Методите, базирани на протеините най-често използват антитела, съчетани с ензим, за да се катализира цвят, индикиращ че има ГМ вещества. Обаче тези методи са трудно приложими при преработените храни, тъй като при производството им протеините се разпадат и обезцветяват, и трудно се откриват от антителата. Има недостиг на подходящи антитела за голяма група протеини, като някои от тях се получават в различна степен в растителните тъкани в една култура, особено онези тъкани, които се включват в храните. Въпреки всичко, тези методи все още се използват за наблюдение на суровите съставки и за присъствие на ГМ материал.

2. ДНК определяне

Този метод е по-надежден от предходния, тъй като ДНК е по-устойчива на разрушение по време на обработката на храните. Методът е широко разпространен при анализиране на сурови и преработени проби. За всяко растение има изготвени схеми на ДНК последователността. На тази база се правят сравнения между обикновените и геннопроменените култури. При ниско специфичните тестове се използват ДНК фрагменти за контрол на модифицирания ген, докато при високо специфичните тестове се проследява цялата ДНК последователност.Първата стъпка при всеки от тези методи е да се извлече чисто ДНК от хранителния продукт в достатъчни количества, позволяващи стартирането на анализ. Понастоящем не е възможно да се определи индивидуалната целева ДНК молекула в ГМ източник, затова изследователите използват полимеразна верижна реакция, за да се открои целевата последователност в дадена проба и да се получат резултати. Това включва синтезирането на кратки ДНК фрагменти, които са свързани с цялостната последователност на целевия регион в екстрактираната ДНК проба. Определянето на две генни цели се използва за количествена оценка. Първата измерва количеството модифицирани гени, докато другата включва цялото количество материал, както от променен, така и от непроменен материал чрез определияне на специфичен за вида ген, който не е бил генетично модифициран. Следователно последният присъства и при модифицираните и немодифицирани култури от един и същи вид. Съотношението между знаците, получени при ГМ анализа към референтния анализ се изчислява, за да се установи количеството ГМ материал в съотношение към цялостното количество материал в растителните видове (както ГМ, така и немодифицирани). Законодателството в ЕС се базира върху съставките и следователно изисква да се определи количеството ГМ материал като пропорция от всички вещества, а не като съотношение от целия хранителен продукт.

И НАКРАЯ

Някои британци избират да не купуват ГМ продукти, заради все още неяснотите около развитието и употребата на ГМ храни във Великобритания, докато други не са в състояние да анализират непрекъснатата информация, свързана с този вид храни. Един потенциален начин да се разкрият тези аспекти и да се подобри комуникацията между всички участници в производството и разпространението на ГМ храни, за да може всички страни да разполагат с необходимите факти. Във Великобритания Агенцията за стандартизация на храните действа като независим източник на информация свързана с ГМ храните.

Превод от английски: Емил АНГЕЛОВ