1

Само за нощ преди три години руските земеделци, търговци и потребители бяха вкарани в една нова реалност. През август 2014 г. президентът Владимир Путин отговори на санкциите, които току-що бяха наложени от Запада над Москва заради агресията ѝ в конфликта в Украйна. Путин спря вноса на много храни и селскостопански стоки от западните страни. Това навреди на земеделците в ЕС, но мерките имат големи последици и в самата Русия, тъй като собственият ѝ селскостопански сектор е слабо развит и се характеризира с лошо качество.

В началото цените на хранителните продукти се покачиха рязко, ефектът все още се усеща и днес. Зеленчуците поскъпват средно с 46% от края на 2013 г. до края на юни 2017 г., с 39% нагоре е цената на млякото, млечните продукти и сирената, 34% е ръстът на цената на колбасите, при рибата и морските дарове повишението е от 50%, а при плодовете достига 61%, показват данни на статистическото бюро в Москва. Тест на местен таблоид показва, че в центровете, където няколко големи хранителни вериги диктуват търговията, някои цени напредват още повече.

Същевременно ралните разполагаеми доходи на руснаците намаляват с повече от една десета от 2014 г. насам, пише в свой анализ германският в. Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Не само ембаргото е причината за повишението на цените. През 2014 г. цената на петрола се срина, Русия влезе в рецесия. Рублата изгуби драстично от стойността си, което оскъпява тези храни, които все още можеха да внасят. Сривът на валутата затрудни инвестициите на земеделските производители, защото чуждите машини станаха почти невъзможни за изплащане - в момента, в който по волята на Кремъл трябваше да се стартира модернизация на сектора. Руската селскостопанска технология не е проектирана за подобно търсене.

С един удар през онзи август търговците загубиха много от връзките си за доставки в чужбина. Те трябваше да търсят нови пазари, а новите и често по-дълги транспортни маршрути също допринасят за повишаването на цените. Някои промени изглеждат странни: в момента Русия внася повече риба от Фарьорските острови, отколкото от Норвегия. Четвъртият по големина доставчик на риба пък е Беларус - държава без достъп до море, което без съмнение е резултат от непрекъсната контрабанда в евразийския икономически и митнически съюз. Икономическата продукция на руския селскостопански сектор се увеличава с едва малко повече от 3% през последните две години – със сигурност не може да се говори за бум.

Според статистическата служба делът на вносната храна на рафтовете в руските магазини намалява от 43% в началото на 2014 г. до 36% в началото на 2017 г. По-точно според Министерството на земеделието делът на вноса на свинско месо намалява от 26% през 2013 г. на 8% през 2016 г. За домашните птици той се свива от 12% на 5%. Количеството внесени зеленчуци намалява от 866 хил. тона на 463 хил. тона. Това се дължи и на спирането на вноса на турски домати, който Москва наложи в края на 2015 г. Ето защо Китай замени Турция като най-големият доставчик на зеленчуци в Русия. 

Свитите заради икономическата криза доходи, сривът в стойността на рублата и високите лихвени проценти доведоха до факта, че въпреки протекционизма руските земеделски предприятия често експандират само когато Кремъл ги подпомогне. През 2014 г. правителството подкрепи селското стопанство със 190 млрд. рубли, след това сумата се увеличи до 242 млрд. рубли (3,5 млрд. евро) за тази година. Става дума за лихвени облекчения при заеми и преки субсидии, например поема се около една пета от разходите за изграждане на оранжерии. Въпреки това поради политическата несигурност няма инвестиционен бум. Изплащането на инвестициите в селското стопанство често отнема години, а ембаргото постоянно се подновява.

Въпреки всичко Русия е в състояние да произвежда сама 80% от нужните краставици и половината от нуждата на домати според Асоциацията на производителите на зеленчуци. Александър Ткачов, министър на земеделието, си пожелава ембаргото да продължи десет години. Това не е изненадващо - семейството му контролира един от най-важните земеделски холдинги в страната. Според московската консултативна компания BEFL неговата фирма е четвъртият по големина руски арендатор през миналата година.

И други големи аграрни компании с добри политически връзки се възползват непропорционално. Освен бизнеса с оранжерии си заслужава и млекопроизводството и производството на сирене. На 19 позиция от списъка на BEFL е „Еконива“, компания на германския млекопроизводител Щефан Дюр. Той е активен в Русия от края на 80-те години на миналия век, но привлече вниманието на германските медии през август 2014 г. Дюр е посетил руския президент Путин и го е посъветвал да отвърне на санкциите с контрасанкции. Днес „Еконива“ притежава 33 хил. млечни крави, компанията е най-големият производител на мляко в страната и очаква да увеличи приходите си от почти 150 млн. евро през миналата година с около 50% през 2017 г.

В момента в страната има силно търсене на мляко във високия сегмент, каквото произвежда и „Еконива“.

Вносът на сирене в Русия се свива с една трета до 158 хил. т между 2014 г. и 2016 г., а собствената продукция се увеличава с една пета до 463 хил. тона според индустриалната асоциация. Въпреки това прехвърлянето към местни продукти често е свързано с по-лошо качество, особено в случая със сиренето, където проблемът все още е голям. Проучване, проведено от Romir Institute, показва, че през 2016 г. почти една трета от респондентите са недоволни от руското сирене, а почти 20% - от колбасите, рибата и зеленчуците.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Миглена Иванова