вино

Чили е новата южноамериканска икономическа звезда с най-здравословната икономика за 2010 г. За настоящата година са заложени прогнозни резултати от 6% икономически растеж. Това е така, защото Чили е истински трезор на медна руда в пустинията Атакама, на 1200 км северно от столицата Сантяго, където буквално се кове бъдещето на страната. Тук е мината за извличане на мед, една изключителна суровина, която Чили изгодно продава на Китай. Чили е най-големият световен износител на мед, благодарение на който чилийците постепенно превръщат мечтите си в реалност. Освен металите друго богатство на страната са местните лозя и прекрасни вина с вкус на плодове, дървен материал, мента и черна маслина. Само чаша от чилийския карменер е в състояние да ви върне към Европа от 19 век. В средата на 1800-те години малко преди атаката на Филоксера по лозята един от най-старите сортове в Бордо – карменер е пренесен в Чили. Така Чили постепенно се превръща в един от най-големите износители на това вино. И след като убедително покориха Северна Америка и Европа, чилийските винопроизводители амбициозно щурмуват и Азия.

Както знаете, виното може не просто да се пие, а да се отдадете на аромата му и дълго да се наслаждавате, да коментирате неговата история и други нюанси. Това обикновено правят гурме-пътешествениците, които почитат “винения туризъм”. За Европа това е нещо обичайно: Италия, Франция, Испания, даже и България са типични дегустационни зони. А за винения туризъм в Чили все още се знае малко. Въпреки че чилийските вина започнаха да добиват популярност у нас.

Виненият път включва в себе си посещението на винарни, плантации  и дегустационни зали, които повече напомнят на музеи. Не е задължително всеки път маршрутът да започва от столицата Сантяго, може да спрете в градчето Санта Круз. На централния площад има прекрасен хотел с много сергии на сувенири и много интересен краеведски музей, в който има експонати от индианска керамика от доколониалния период. От Санта Круз за половин час с автомобил може да се стигне до лозята на долина Колчагуа. До тук може да се стигне и с теснолинейка, по която се движи старинен влак с винени туристи – весели хора, които непрекъснато се смеят и пеят.

Дегустацията

Тя преминава обикновено така: на входа на винарната ще ви посрещнат като най-скъп гост. Ако групата е голяма, даже могат да окачат държавното знаме на вашата страна в знак на уважение. Но няма да ви налеят вино веднага. Трябва да минете по класическия маршрут: музея на винарната, разглеждането на многобройни медали и дипломи (в лошите винарни не се канят туристи, така че наградите са заслужени и солидни), следват избите с дългите редици бъчви (вече става по-интересно) и накрая ви канят на масата. И тук става страшно. Започва един разказ за особеностите на местните почви и климат, които така силно влияят на вкуса му, продължително разглеждане цвета на виното, дегустация – и о ужас – „изплюване“ на вълшебната напитка в специални съдове. Много от присъстващите не издържат и само дават вид, че плюят. А вината, винарните и собствениците им са много интригуващи. Така например президентът на Vina Errazuriz – Едуардо Чадуик е избран за чилийски винопроизводител на 2008 г.

След дегустациите почти никой не си тръгва без покупка от магазина, тъй като съотношението “цена/качество” е супер, т.е. много евтино.

Ако някоя дегустация ви е харесала повече от другите – не бързайте. Имайте предвид, че почти към всяка винарна има хотели – това са старинни имения, в които посетителите могат да останат няколко дни и да опитат виното без да бързат. Освен това именията са много красиви и готвят много вкусно.  В кухнята почти винаги работи някоя Кармелита, която ви наблюдава от готварското си кътче и изпада в искрена радост, когато вижда, че харесвате приготвената от нея храна. Единственото, на което сте способни, е да излезнете на терасата с пура в ръка, да седнете в плетения стол и да си поръчате чаша десертно вино Late Harvest. Тук може да опитате и вина, които не се предлагат за дегустация. Ако се поразговорите с персонала и проявите жив интерес, и поне минимални познания по темата, пред вас ще се разтворят вратите на тайните изби “за свои хора”. В имението на винарната Bisquertt, например, направете всичко възможно да ви почерпят с нетипичното за този край вино от немския сорт Gewutztraminer и няма да съжалявате. Най-разпространеният бял сорт е Совиньон блан, а от червените – Карменер (често ухаещ на боровинки). След два-три дни такава почивка можете да потеглите към следващата винарна с думите: “Напред, приятели! Чакат ни нови винени открития”.

За иновативността на чилийските винари можем да съдим и от факта, че в Tremonte Vineyard правят вино “Meteorito” с парче метеорит на 4.5 млрд. години.