Хората правят и консумират хляб още от неолитната ера, когато зърното се стрива с камък, смесва се с малко вода и се изпича на огъня. Египтяните, 2600 г. пр. Хр., разполагайки с големи количества мая (оставаща от производството на бира), случайно откриват, че тя може да послужи при замесването на хляба. На работниците се е плащало с парчета хляб. Рисунки в пирамидите показват, че мъртвите се погребват с хляб, за да имат храна в живота след смъртта (Британският национален музей разполага с такова парче хляб, датиращо отпреди 4000 години).
Гръцките мореплаватели и търговци пренасят хлебното брашно от Египет в Гърция, където хлебарството процъфтява. Римляните откриват хляба при завладяването на Гърция и 150 г. пр. Хр. формират първите хлебарски гилдии. Те не са само начин да получиш професонален респект, но имат за цел да предпазват обществото. Така например хлебарските гилдии в Англия са се придържали към строги стандарти и е имало строги наказания при промяна консистенцията на хляба.През ранното Средновековие при направата на хляба не се използва мая. Норманите преоткриват хляба, замесен с мая едва през 1191 г. До началото на 13 век мелничарството придобива важно значение – неговата задача е да произвежда брашно от непрекъснато увеличаващото се количество зърно (без обаче да се правят някакви подобрения на брашното) и обикновено около мелниците или водениците са се разполагали самите села и дори градове.Липсата на мелници в първите години на колонизация на Америка, заедно с липсата на пшеница, поставя на изпитание заселниците. Как да се направи хляб без основните съставки? Ето как по естествен път се стига до създаването на царевичния хляб. Дори след започване отглеждането на пшеница в южните колонии продължава да господства царевичният хляб. Климатичните условия на Юга не са особено подходящи за отглеждане на пшеница. С построяване на първите механични мелници през 1800 г. започва производството на по-голямо количество брашно, от което се правят по-светли на цвят хлябове, с по-мека структура, макар и не толкова хранителни, както предишните пълнозърнести.През 1825 г. германски хлебар успява да направи кексове и хляб за масова консумация. Дори днес много хора не одобряват продукцията на хлебозаводите и предпочитат домашния хляб пред индустриалния.
ТИПОВЕ БРАШНО
Брашната се различават по своите характеристики и според крайния си продукт. Някои се използват за производство на бял хляб, а други за пълнозърнест.
БРАШНО С УНИВЕРСАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ – това е най-добрият избор за направата различните видове печива - на кифлички, курабии, кроасани и някои типове хляб. То е по-светло и с по-малко съдържание на глутен, от брашното, смляно специално за производство на хляб.
ХЛЕБНО БРАШНО – глутенът е съставката, която определя теглото и текстурата на хляба. Произвежда се бял хляб, особено подходящ за сандвичи.
ЧЕРНО БРАШНО ОТ ЕЛДА – това силно ароматно брашно придава сивият оттенък на хляба. Тръпчивият и кисел вкус на брашното може да надделее над другите храни, с които се консумира и затова не е предпочитан.
БРАШНО ОТ ПРОСО – зърната на просото придават голяма хранителна стойност на хляба и затова е особено подходящ да се консумира от вегетарианци, за да набавят необходимите си протеини. Той обаче е много сух и корав.
РЪЖЕНО БРАШНО – силният аромат на ръжта е единственото предимство. Хлябът е сплескан, с тестена структура и беден на глутен. Необходимо е ръженото брашно да се смесва с пшенично.
СОЕВО БРАШНО – малко са хората, които наистина оценяват вкуса на соевото брашно, което е богато на протеини.
ПЪЛНОЦЕННО ПШЕНИЧНО БРАШНО – това е най-популярното брашно. С по-ниско съдържание на глутен е в сравнение с брашното за универсално приложение, но може да се използва за приготвяне на домашни хлябове.
ХЛЯБЪТ Е ЧАСТ ОТ ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ
Хлябът е добър източник на протеин. Различните типове съдържат витамини, желязо и калций. Белите хлябове също са полезни, тъй като съдържат влакнини, спомагащи за по-бързото им храносмилане. Хлябът съдържа и сол. Много хора обаче са алергични към плесента, която се развива. Противно на разпространените мнения хлябът не е калоричен. Една филийка бял хляб съдържа само 80 калории. Белите хлябове съдържат желязо, ниацин и калций. Парче от ръжен хляб съдържа около 65 калории и е добър източник на желязо и тиамин. Хлябът с пълноценно пшенично брашно съдържа желязо и около 60 калории за филийка.Съществуват различни форми на хляб от всички части на света. Оргиналните италиански хлябове са „Цапати” и „Циабата”. Царевичният хляб е характерен за Юга на САЩ. „Мацо” е еврейски хляб, сервиран на Пасхата. „Наан” се приготвя в Индия, а „Тортила” - в Мексико.
| < Prev | Next > |
|---|
