Този близък родственик на пшеницата завладява бавно, но сигурно рафтовете на супермаркетите, тъй като е несъмнено признат за особено здравословен и с редица качества. Хора, които са алергични към пшеницата, често намират алтернатива в шпелтата. Тя е непретенциозна за отглеждане култура, но има нужда от добра почва. Почти не е податлива на вредители, зимата не оказва неблагоприятно влияние, а и изкуствените торове не водят до по-добри резултати. Има лек вкус на ядки, не създава проблеми при печене и изобилства от минерали и витамини. 
Полезни съставки
Шпелтата, както е описана от монахинята Хилдегард от Бинген, е “най-добрата зърнена култура, носи на хората, които я обичат, добро тяло и добра кръв, мъдър ум и весела мисъл”. Това, което абатисата и естествоизпитател е знаела преди много години, днес вече е научно потвърдено. Шпелтата има повече минерали и витамини и от най-добрата пшеница. Високото съдържание на силициева киселина влияе положително върху концентрацията и мисловните процеси, подобрява здравината на косата и кожата. Поради високото си ниво на глутен, има отлични качества на печене. В нея има 62% въглехидрати, 2,7% мазнини, 8,8% баластни вещества и 12% високостойностни протеини, съдържащи всички есенциални аминокиселини.
ПРИ АЛЕРГИИ КЪМ ПШЕНИЦА
Една от най-често срещаните алергии към хранителни продукти е тази към пшеницата, тъй като тя е най-обработваната зърнена култура. Интересното е, че при алергичните към пшеница, рядко се появяват реакции към шпелтата. Тя има по-различна белтъчна молекула и по тази причина е поносима при подобен вид алергии. Те са рядкост, но при пациенти с невродермит, които ползват месеци наред шпелтата като заместител на пшеницата, могат да се появят реакции. Шпелтата е родственик на меката пшеница и е произлязла от древните пшенични култури - еднозърнест и двузърнест лимец. Обратно на пшеницата, шпелтата е
непретенциозна и устойчива на климатичните проблеми. Преди повече от 3000 години шпелтата е донесена от Азия в Испания и Западна Европа. В Средновековието, според доклад на Немската здравна каса, е култивирана в Швейцария, Тирол и Баден-Вюртемберг. Едва през 20-и век, когато земеделците разрастват тяхната реколта посредством изкуствени торове, шпелтата отстъпва на пшеницата, тъй като реколтата от шпелта не била достатъчна.
ШПЕЛТАТА КАТО ЗАМЕСТИТЕЛ НА КАФЕТОВ
Средновековието, за първи път през 1660 г., в една винарска изба се споменава необходимостта от така нареченото зелено зърно или неузряла шпелта. Мокрото лято с много дъжд и градушка довело до забавяне и по-малка реколта, ето защо, селяните се принудили да отрежат още неузрелите шпелтови стъбла и ги изсушили на огън, като не ги смлели, а директно ги сварили. От което възникнали вкусни и хранителни ястия, които задоволили налегналия ги глад. Днес “зелените зърна” се радват на все по-голям интерес в Европа, тъй като са много здравословни, поради високото съдържание на калий, магнезий, фосфор и желязо. Освен монахинята Хилдегард от Бинден, свещеникът Себастиан Кнейп също бил очарован от тази житна култура. Той използвал препечена шпелта, поради нейните ценни качества като заместител на кафето, станал доста популярен в последствие в Германия. И като завършек, шпелтата не е отпадъчен продукт, след като бъде извлечено зърното. Като пълнеж за възглавници тя се използва за ортопедично средство при болки в гръбначния стълб и за отпускане на напрежението.
Сп. „ХИ&Т”
| < Prev | Next > |
|---|
