ХИ&Т

ИЗТОЧНИ ПРЕДАНИЯ

Съвременните пациенти и въобще потребители все по-често посягат към хранителните добавки, стимулиращи средства и алтернативна медицина. При използването на естествени „лекарства” от растителен и животински произход липсват токсичните вещества и не се провокират странични ефекти.Интерес напоследък предизвикват т.н. „мужик корен” (Euphorbia pallasii), с родина Източен Сибир, както и женшенът – „коренът на живота”.Някога в Източна Манджурия, обкръжени от непроходими гори, живели два враждуващи рода – Си Лян и Лян Серл. Според преданията първият водел началото си от царя на животните – тигъра, а другият – от коварния рис. В периодите, в които родовете не враждували, момчетата си играели заедно. Първото момче било силно и смело, казвало се Жен Шен (човекът корен), а другият син – Сон Ши Хо, бил изключително красив, но честолюбив, властен и егоистичен. Веднъж, когато се сражавали със страшния Жълт дракон, Сон Ши застанал на страната на дракона и посякъл Жен Шен. На мястото, на което погребали героя, от кръвта му израснало невиждано растение. Според някои предания Жен Шен имал красива сестра, от чиито сълзи поникнал чудодеен храст. Казват, че женшенът притежава и способността да се превръща в човек, животно, птица и дори камък.

НАРИЧАТ ГО „ДЕВЕТОТО ЧУДО НА СВЕТА”, „РЪКАТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО”, „КОРЕНЪТ НА ЖИВОТА” и „солта на земята”. И тези суперлативи не са случайни. Още преди 4000 години женшенът е бил използван като лечебно средство в Далечния изток. Според писмени свидетелства на лекар от XI век двама куриери често изминавали разстоянието от 3 и 5 км. Единият от тях винаги бил по-свеж и държал в ръка от чудодейния корен. Авицена подробно описва женшена в уникалния си труд „Каноните на лечебната наука”. Растението е под личната опека на далай-ламите в Тибет.

ЗА ЖЕНШЕНА СЕ ВОДЕЛИ ВОЙНИ и се извършвали убийства. През 1709 г. тогавашният император въвел строг монопол върху корена. Желаещите да го събират плащали налог и отивали в тайгата под усилена охрана. След изтичане на фиксираното време те се връщали и били обискирвани, за да не са задържали някой корен. Едва след това им било разрешавано да влизат в императорския дворец. При най-малко нарушение – промяна на маршрута в тайгата или леко нараняване на корените, получавали сурови наказания. Най-добрите екземпляри оставали за императора, а останалите той „подарявал” за много пари на придворните лекари и богати аптекари. Обикновените хора не можели да си откупят обратно и най-малките и разрязани по погрешка екземпляри. Дори и днес 30000 човека могат да добият за цял сезон едва 4000 корена, които тежат средно 36 кг. За да се впуснете в подобна авантюра, в Усурийската тайга например ви е необходима дълга промазана престилка (за да се предпазвате от росата), и палка, за да ровите в тревата.

САМО „ЧИСТ” ЧОВЕК Е МОЖЕЛ ДА ГО ДОКОСНЕ

Китайците, изтерзани от дългото търсене, се навеждали, дори падали на земята, и казвали: „Женшен, не си отивай, аз съм чист човек, без грехове, с добро сърце!” След което като професионални ботаници изучавали почвата, топографията на местността, останалите растения в близост, мястото му спрямо слънчевите лъчи. Следвали молитви и заклинания и откопаване на корена. А неговата големина винаги е правопропорционална на листата. Най-често се срещат с 3-4 листа, а голямата цел на всеки търсач е женшенът да бъде със 7 листа. Ако коренчето е съвсем младо, се правело нещо като къщичка над него и той оставал запазен за собственика си. Така че биографията на всеки женшен е не по-малко интересна от тази на диамантите.

СРЕД НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ НАХОДКИ Е 200-ГОДИШНО РАСТЕНИЕ, намерено през 1905 г. на територията на Русия. Още тогава то било оценено на 5000 долара. Когато през миналия век открили женшен в Северна Америка и Канада, започнала нова „клондайска треска”. Великият Карл Линей систематизирал растението, дал му наименованието „панакс” – от „пан” – все и „акос” – изцеляващо средство, оттук и „панацея”. А славата на това чудодейно растение нараствала непрекъснато, днес женшенът е често срещана съставка при най-модерните козметични и лекарствени средства.