Даниела Попова

Разговор с доц. д-р Даниела ПОПОВА, дм – началник на Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика – УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ, София

- Доц. Попова, едва ли ще Ви учудя с данните от пазарното проучване на фирма ИКАП:

48 % от българското население е с наднормено тегло;

40 % от хората с наднормено тегло не признават, че имат такъв проблем;

1/3 от българите не правят никакви усилия да посягат към пресни плодове и зеленчуци;

1/3 признават, че обичат тлъсти храни;

50 % не гледат дали има консерванти в храните и изобщо какво пише върху етикетите.

- На този фон повиши ли се според Вас културата на хранене през последните няколко години, с въвеждане на утвърдените стандарти за основните продукти и задължителната информация върху етикетите?

- Ако трябва да сравним с по-предишни години, не може да не отчетем, че поради непрекъснатите усилия на медицинските специалисти, към които принадлежа, се повиши сериозно информираността на хората като цяло по отношение на хранително свързаните и социално значимите заболявания, каквито са диабетът, раковите, сърдечно-съдовите заболявания. При тях храненето играе доста сериозна роля, като благоприятстващ, отключващ, предразполагащ тези заболявания фактор. Това, от една страна, ни дава възможност да извършим сериозна превенция на тези заболявания, да коригираме хранителните грешки, а, от друга страна, ни дава и още една, също голяма възможност - да се опитаме да лекуваме тези заболявания с подходящи хранително съчетани фактори под форма на специални диети, режими или храни лекарства.

Много говорим за наднормено тегло и затлъстяване, за диабет, високо кръвно налягане и съответно за честите хранителни грешки, които съпровождат появата и развитието на тези заболявания.

Миналата година със съдействието на българското списание „Наука диететика”, което отразява научната информация на медицинските специалисти в тази област, и „Арбилис”, стартира едно чудесно начинание, кампания под надслов: „Хранене и хронични неинфекциозни заболявания”. Тя протече в осем града в страната, където ние, като група експерти, се срещнахме с общопрактикуващи лекари и специалисти и дискутирахме новите акценти в тази област.

Тази година Българското дружество по хранене и диететика проведе поредния IX национален конгрес по хранене с международно участие, на тема „Науката за хранене пред нови възможности и предизвикателства”.

Непрекъснато организираме курсове за следдипломно обучение на медицинските специалисти, които се подготвят по хранене и диететика, често пъти имаме съвместни научни прояви и с други колеги в областта на ендокринологията, кардиологията, където също говорим на тази тема. Ние сме може би най-често канените специалисти в ефира на телевизията и радиото, защото темите на храненето са близки до хората, пораждат въпроси.

Доста сериозни размери достигат обаче и комерсиално насочените информации, които също се поднасят от медиите. Появяват се хора, които се обявяват за диетолози, а те въобще не са такива, даже нямат тази призната медицинска специалност, хора, които дори не са лекари и мисля, че е доста некоректно и неетично такива лица да застават на отговорни места и да разпространяват информация по тези въпроси.

- Имате предвид т.нар. алтернативни „диетични режими“?

- Тази година ние подготвихме съобщение за последиците върху здравето на пациенти, които са прилагали алтернативни диетични режими, главно чрез самолечение: лечебното гладуване, диетата на Дюкан, диетата на Аткинс, вегетарианство в различни видове – това са все алтернативни, дисбалансирани диетични режими, които никак не бива да се правят, без да бъдат препоръчани от лекар. Въобще в началото на каквато и да е диета всеки пациент трябва да направи консултация най-малкото със своя семеен лекар, а разбира се, най-добре и със специалист по здравните си проблеми, да разбере какво може, какво не може, какво му е състоянието. И чак тогава да бъде изграден чрез индивидуален подход неговият подходящ за здравето му и за здравните му проблеми хранителен режим. Това е една много честа грешка, непрекъснато говорим за това, но хората се увличат един от друг, от интернет свалят различни диети, разпространяват си ги, разказват си ги помежду си, обменят ги. Най-често това касае наднорменото тегло и затлъстяването, но диети се разпространяват и за други здравни проблеми. Но когато зад тях не стои назначението и контролът от лекар, всичко става много несериозно. Затова са доста чести грешките в тази област.

- Какво е мнението Ви за употребата на хранителни добавки?

- Комерсиално насочените практики донякъде се отнасят и за все по-разрастващия се пазар на хранителните добавки. Те са едни полезни продукти, които могат да подкрепят здравето, но и тук също трябва да се намери точният баланс, защото хранителните добавки имат много лек режим на регистрация, различен от лекарствата. С помощта на различните реклами и предлагания те достигат веднага до потребителите и могат да започнат спекулации. Хранителните добавки не могат да лекуват, дават се само в случай, когато е необходимо диетичният режим да бъде подпомогнат. И е много неправилно, когато една добавка измества медикамента. Битува едно такова мнение: е, да не вземам чак лекарство, но да си взема добавка.

Аз, разбира се, не отричам добавките. Има много полезни формули, които трябва да се дават, но отново когато са препоръчани от медицински специалист. На всички тези производители казвам, че най-доброто за техния продукт е да ни бъде даден за едно клинично наблюдение и оценка.

Често пъти се появяват екзотични растения, индийски, тибетски и прочее лекарства и добавки, които са силни в източната медицина, но ние живеем в други географски ширини, нашата генетика е друга, организмът ни другояче се е формирал в своето биологично развитие и не съм сигурна, че ефектите ще бъдат същите.

Освен това във фитнес-центровете забелязвам, че също се предлагат хранителни режими, дават се неправилни стимулиращи добавки, което също може да предизвика неприятни ефекти за здравето. Добре, че тези центрове се развиха като мрежа, физическата активност е чудесно нещо, там работят специалисти, които разбират от двигателна култура, кинезитерапевти, но те не са специалисти по хранене.

 Василка Нанева