Интервю с г-н Кольо КОЛЕВ – главен секретар на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България

- Г-н Колев, как преценявате техническото оборудване на индустриалните фирми за хлебопроизводство в България и има ли обновление при фирмите. Успяват ли те да следят новостите, да въвеждат иновации, да намират финанси за тази цел?

- Първото технологично обновление беше при приватизацията на тези заводи в края на XX век и в началото на XXI век. Втората вълна започна след 2007 г., когато нашите фирми получиха достъп до евро средства. Една голяма част от тях, които имаха добър мениджмънт и се развиват добре, имаха вече възможност и пазарен дял и съответно достъп до финансови средства от банките, за да инвестират в ново оборудване. В нашата сфера всяка една техника се амортизира бързо. С напредъка на технологиите се появяват нови машини, които са по-добре конструирани, по-съвършени, по-малко енергоемки, с по-добро качество на продукта. Така че в момента тече такъв процес. Голяма част от нашите членове инвестират в обновяване на предприятията, възползвайки се от възможностите по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Факт е и един новопостроен хлебозавод в София на фирма „Симид“, който е най-модерният в Европа, с изключително съвременно оборудване, в много голяма степен автоматизирано и механизирано. Намесата на човешка ръка е сведена до минимум.

- Какъв процент от предприятията се модернизират в момента?

- Имаме данни, че около 20 предприятия се модернизират. Това са индустриални предприятия от цяла България, сред които са „Добруджански хляб“ АД, Савимекс, Хлебопроизводство ООД Стара Загора, Хлебозавод Габрово, Хлебозавод Стражица. „Нилана“ ООД също спечели проект преди две години. Това са едни големи производители, които инвестират сериозно, за да се развиват. Както във всеки бизнес, не инвестираш ли в съвременни средства за производство, в един момент изчезваш.

- Възможно ли е обединение с членовете на ФХСБ в България например, които останаха без браншова структура?

- Нашата камара е отворена за всички хлебопроизводители. Когато се спазват етичните норми и Устава на нашата Камара, сме отворени към всички. Но интересите на различните производители не винаги съвпадат. Не винаги нашата индустриална Камара представлява интерес за членство на един малък производител-занаятчия.

- Какви са тенденциите в самото производство на хляб, здравословните продукти търсят ли се достатъчно?

- По-здравословно от традиционния хляб няма, другото са опити на „хомо сапиенс“ да открие нещо ново, нетрадиционно. През 70-те години в България завърши масовата индустриализация и бяха закрити малките фурни. Бяха обединени в едно индустриално или полуиндустриално производство. Поколения наред се налагаше този масов характер. Имаше очаквания, че с отваряне на границите българинът ще промени една част от вкусовете си към нетрадиционни хлябове – ръжен, тъмните хлябове. Тази прогноза се оказа частично вярна. Тъмният хляб увеличи пазарния си дял до 2.5%, но трудно се изграждат нови вкусови качества. Днес благодарение на контактите с водещи чужди фирми, на пазара има изключително разнообразие от хляб и хлебни изделия – над 120 вида. 80% се падат на масовите видове хляб. В Европа се забелязва една тенденция към преминаване към индустриално производство, като причините са две: първо - селското население намалява, вследствие на което малките производители губят пазарен дял. Второ - в по-големите градове, където е имало малки локални производители, се преминава на друг тип технология – така наречената технология на двойно изпичане, която се появи в края на 80-те и началото на 90-те години. Във Франция една много голяма част от пекарните само изпичат хляба, не го замесват и ферментират. Продуктите се доставят или охладени, или замразени. Това е едно доста сериозно постижение на човека като технология, защото се изискват умения да се контролира целия процес. Относно състава - в хляба няма нито една съставка, която да е вредна за човек. Хлябът е съставен от брашно, вода, мая и сол. Не се използват набухватели, те се ползват в сладкарските изделия. Като набухвател се използва маята, няма стабилизатори и консерванти. Българският хляб е изключително здравословен продукт, в който няма съставка, която да ви навреди. Хлябът е най-старата индустрия, най-старият занаят, оцелял във времето, съпоставим с лозарството и производството на пиво. Още преди 14-15 хиляди години имаме производство на хляб в Египет. Факт е, че 80% от населението продължава са се храни с пшеница, а не царевица, ръж, шпелта или ечемик.

- Вдигането цените на хляба спекулативно ли е обикновено? Макар че зърното по принцип се търгува като борсов продукт...

- Да, зърното е борсов продукт и цената му, заедно с тази на петрола, влияят на цените на всички други продукти. Зърното и петролът са вечни, зърното също е вид енергия. Потреблението в световен мащаб нараства, нараства и търсенето, зърнопроизводството има добри и лоши години. По-ниска реколта автоматично означава по-висока цена. През 2010 г. имаше добри количества и добра цена. По-високите цени на зърното водят до по-високи цени на брашното. Утвърдените мелничарски предприятия имат дълготрайни отношения със сериозните производители, в които са заложени параметри на брашната, които трябва да им се доставят. Няма такъв мелничар, който единствено заради моментната печалба да си загуби пазара. Ако го направи, след няколко месеца задължително ще фалира. Конкуренцията в хлебарския бранш е изключително висока, тя е добър фактор, който дисциплинира участниците на пазара и ги прави стратези.

- Има ли окрупняване на бранша?

- Това бе първият частен производствен бранш в България след падането на режима. В края на 90-те години имаше около 6000 производители. В момента са около 1800. От тях 40-50 са големи фирми, останалите са средни и малки. Естествено, има движение и в нашия бранш. Някои се появяват, други изчезват, но това е нормално за всеки бранш. Най-евтината индустриална стока в Европа е българският хляб, няма друга такава стока. Неслучайно в този бранш няма нито един лев чужда инвестиция, защото когато дойдат чужденци и видят за какво става въпрос, се отказват. Хлябът навсякъде в Европа е по-скъп. Инициативите за замразени цени са антипазарни, алогични, те унищожават бранша. Натискат се българските производители за ниски цени. И ако има продукти, при които можеш да замениш една суровина с друга, за да поевтиниш продукта, в хляба няма с какво да замениш брашното.

- Да ни разкажете повече за хляба като продукт? Виждам, че с изключителна любов говорите за него...

- За да правиш хляб, трябва да даваш много любов, много труд и изключително прецизно трябва да се спазват процесите. Българският пазар изисква топъл, бял и евтин хляб. Хлябът е единствената стока без складов запас. Всеки хляб до тридесетата минута, максимум час, е изпратен към търговската мрежа. Това изисква много добра организация, изключително здрав контрол, добре квалифицирани кадри, с много здрава дисциплина в тях. Защото българския пазар не понася твърд, студен, черен хляб. По няколко пъти на ден се кара хляб (между два и четири пъти). При производството на хляба няма брак, защото се планира според пазара, произвежда се само толкова, колкото е необходимо. Преди години, когато се появиха големите търговски вериги, се въведе една практика да се връща непродадения хляб на производителя – до 10-15% от доставките, които впоследствие се изхвърлят. Това разхищение се дължеше на невъзможността на редица търговци да си планират правилно продажбите. С това се борим от доста време и почти сме успели, не напълно. Това е едно изключително скъпо разхищение на национален ресурс.

- Вие като браншова камара работите ли върху някакъв нов стандарт?

- Стандартът за хляб в България е браншови и е по наше предложение и инициатива. Използват се нашите знания, опит и експертен потенциал. Ние го предложихме на Министерството на земеделието и храните и през миналата година бе въведен. Работим и по два проекта за подпомагане на българския хляб и българските хлебопроизводители, които ще ориентират потребителя в многообразието на пазара.

Интервюто взе: Анета РАНГЕЛОВА