1

Българска асоциация по пест контрол (БАПК) е създадена през 1994 г. От 1999 г. е член на Конфедерацията на европейските асоциации по пест контрол (СЕРА). Тя е сдружение с нестопанска цел, представляващо сектора за борба с вредителите в общественото здравеопазване. В асоциацията участват фирми от цялата страна, с необходимите сертификати.

Мисията на БАПК е да обединява, подпомага и представлява интересите на своите членове и да съдейства за осигуряване на общественото здравеопазване в раздела Профилактика. БАПК си сътрудничи с Асоциация на месопреработвателите, Асоциация на млекопреработвателите, Асоциация на еколозите от общините, в която членуват и някои от фирмите в БАПК.

Освен председател на БАПК, г-н Константин ТОДОРОВ е собственик и управител на фирма Агроинсект ЕООД, основана през 1994 г. в София, специализирана е в областта на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията (ДДД).

- Г-н Тодоров, разбрах, че една от най-новите тенденции във Вашия бранш в западно-европейските страни е хуманното отношение към вредителите, това не противоречи ли на дейността Ви?

- Хуманното отношение към вредителите най-общо е да не ги унищожаваме по особено жесток начин. Например да не използваме убиващи капани или бързо действащи отрови. Това са по-нови методи, които идват от Европа и 1 трябва да се съобразяваме с тях, въпреки че не всичко, което идва от Европа в България е добро. Очаква се промяна за продажба на отровите за гризачи. Например препаратите да се използват само от професионални фирми, така че гражданите да нямат достъп сами да извършват такава дейност. Навярно идеята е да ги ловим живи и да ги пускаме някъде по горите.

- Партнирате си и с Италианската асоциация по пест контрол?

- С Италианската асоциация членуваме заедно в Европейската асоциация по пест контрол и миналата година направихме една среща в България. Поканихме ги, за да можем да се запознаем с новостите в дейностите ни. Факт е, че нашата асоциация е създадена още в далечната 1994 г. Преминахме през някои реорганизации и в крайна сметка от доста време сме членове на Европейската асоциация, в която членуват и колегите от Италия. Опитваме се да внедрим европейския стандарт, който бе създаден през 2015 г. Вече има 4-5 фирми, които са сертифицирани по него, а сертифициращият орган е Бюро Веритас. Той официално е акредитиран да издава такъв сертификат от името на европейската асоциация.

Разбира се, все още има много какво да се желае и прави в бранша. За разлика от преди, нещата са по-добре изготвени в писмен вид, така че да могат да служат като справочник. Стандартът не е задължителен, но е препоръчителен, защото който спазва този стандарт и работи по него, би трябвало качеството му на работа да е на по-високо ниво. Опитахме се някои неща от стандарта да влязат и в новата наредба на Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и горите, като обща наредба.

- Доколкото съм информирана, 22 фирми от бранша членуват във вашата асоциация, успявате ли да ги координирате и с кои браншови асоциации и институции от хранителната индустрия си партнирате?

- Преди време участвахме на годишна сбирка на месопроизводителите и представихме нашата асоциация, коментирахме с какво можем да си бъдем полезни взаимно. Срещали сме се също и с Асоциацията на млекарите и с Асоциацията на еколозите от общините. Това е малка част от обществената ни дейност и сега участваме в изготвянето на новата наредба. Бяхме и на едно предпоследно съвещание, на което се приеха някои наши предложения.

- В ежедневната си дейност се опитвате да поддържате и съвременните екологични технологии и препарати...

- Принципно е важно препаратите, с които работим, да са екологични, да не влияят на здравето на хората и на околната среда. По-остарелите органични препарати са забранени и не се произвеждат. Това е от 2015 г., но все още има такива вещества в агросектора. В подобни обекти се стремим да наложим така наречения „интегриран пест контрол“, което означава на първо място, че трябва да се обезвредят самите обекти, така че да не се допуска навлизането на вредители и ако това не стане, тогава се преминава към химични обработки при определени условия. Иначе пест контролът зависи от характеристиките на обекта, състоянието му. По принцип се прави мониторинг или проверка. Когато се установи възможност за навлизане на вредители, се предприемат мерки и вече, ако има действителни такива, се предприемат съответните изтребителни мероприятия. Това става, когато предприятията са сключили договор с пест операторска фирма и по силата на този договор фирмата е задължена през определен период от време да прави такива обработки, ако това се налага. Лошото е, че не всички фирми разбират смисъла от превенцията и не искат да я правят.

- Има ли епидемични случаи на национално ниво от насекоми и гризачи, когато ситуацията е наистина екстремна и как се реагира тогава?

- Да, при гризачите има такива епидемични случаи и тогава министърът на земеделието и министърът на здравеопазването трябва да издадат специална заповед. Има си кризисен щаб за подобни ситуации.

Преди години бившето ХЕИ имаше изричен отдел, който изготвяше различни материали и брошури с „просветителска“ и популяризираща информация за рисковете и заболяванията. Някои от тях се причиняват от вредители, затова се обхващаха всички институции – и ветеринарни, и здравни. Това е тежка и отговорна дейност, свързана с много институции и министерствата, за които това вече не е предмет на дейност. Общо взето, ние си обучаваме сами клиентите.

В по-големите фирми и институции, в които работят по 200-300 души, хората често се интересуват, освен за предприятието си, и за лични нужди. Задават въпроси, на които им отговаряме, но това е крайно недостатъчно като обща култура и информиране за опасностите.

Ние очакваме ново законодателство, проява на по-сериозен контрол, защото наредбата, за която вече споменах, е за контрол върху нас от страна на двете министерства. Но някой трябва да контролира и самите обекти, да се действа безкомпромисно. Само в големите фабрики, най-вече с чуждо участие, нещата вървят добре, защото има строги европейски изисквания към продукцията. Когато говорим за износ извън България, задължително се прави и пест контрол по определени програми, които самите те си разработват. Според мен фирмите приемат това повече като досадно задължение, отколкото като необходимост. Все още са малко тези, които разбират проблема и се отнасят изключително сериозно към него.

Интервюто взе Анета РАНГЕЛОВА