гран канария

Гран Канария е част от Испания, с постоянно топъл климат и със златисти пясъчни плажове. Тук човек може да се потопи в различни местни култури и традиции, които са се запазили вечно живи. Той е красиво кътче в Атлантика и е един от осемте острова от Канарския архипелаг. Подходящ е за релакс, за дегустация на вкусната местна кухня, и най-общо казано - и за чудесни ваканции… Разположен е само на 210 километра от западния бряг на Африка и на 1 250 километра от Иберийския полуостров. Това е едно късче от Европа в Атлантическия регион на Макаронезия. Той, заедно с останалите Канарски острови - Мадейра, Салважез, Азорските, както и африканският Капо Верде представляват част от Мароканското крайбрежие.

Този Канарски остров е с почти сто и осемдесет хиляди жители. Космополитен, с оживена икономическа дейност, населен с хора, отворени към различни култури. Там можем да открием главния град на архипелага - Лас Палмас де Гран Канария. Над него се издига планински връх, като най-високата му точка, ел Пико дел Поцо де лас Ниевес и е 1949 метра. Докато източната част на острова изобилства с голяма пясъчна шир от плажове (като Playa del Ingles или дюните Maspalomas), в западната и югозападната преобладават величествени стръмни скали, а северът се състои от смесица от малки плажове и скалисти заливчета. През по-голямата част от годината температурата на въздуха надвишава 24 градуса С, докато тази на морската вода варира от 18 градуса С до 22 градуса С. Тук посетителите винаги преоткриват кулинарното гостоприемство на дружелюбните местни жители, свикнали с пристигането и заминаването на различни хора и култури. Всъщност, островът представлява мост между Европа, Америка и Африка. Потапянето в културата на Канарските острови включва и лингвистичното влияние на самия кастилски език, който не остава незабелязан от посетителите. Тук често изразяването на приятелство става чрез използването на умалителното „-ito”, казвайки, например, Хуанито на Хуан. Жителите на Канарските острови, също така, придават на буквите „с” и „z” характерното звучене - „s”. Местното население е от първото хилядолетие преди Христос. Но, развитието му като туристическа атракция започва едва в края на 50-те години на ХХ-ти век. Присъединяването на Канарските острови към испанската католическа корона е станало още през последната трета на XV-ти век, като след петгодишна битка с аборигените Педро де Вера завладял територията и построил столицата – Лас Палмас. През 19-ти век великобритански търговски корабни компании започнали да акустират на островите.

Днес, с присъединяването на Испания (и на Канарските острови) към Европейския Съюз, и с тяхното статукво на острови, архипелагът има своя собствена, приета чрез закон туристическа, икономическа и финансова система. Гран Канария започва да става все по-популярен сред европейците като място за туризъм, а търговските корабни компании, с техните плавателни съдове, доставят провизии за пътешествениците. Те също поощряват и строителството на хотели на острова, включително и хотел Santa Catalina в Лас Палмас де Гран Канария, построен през 1890 г. Той и до днес е най-емблематичният хотел в столицата. Градът сега е с модерна урбанистична градска архитектура, като е отделено място и за едновремешното историческо минало на столицата. Днес Големият Канарски остров е не само един „миниатюрен континент“ заради своя специфичен климат и релеф, но и защото предлага на онези, които идват, да посетят безкрайните възможности за релакс и да се порадват на тукашните развлечения и кулинарни изкушения.

Гастрономията на Гран Канария

месо

сирене

Козето, свинското, телешкото, а да не забравяме и пилешкото, както и заешкото, са месата, най-често използвани в кухнята. Що се отнася до рибата, морският костур, червената рибка “vieja” (виеха), както и рибата-тон никога не липсват на трапезата в многобройните крайбрежни ресторанти.

Местната популярна гастрономия и най-авангардната световна кухня понастоящем вървят ръка за ръка. Те винаги са с обичайното голямо разнообразие. На туристите се предлага богато меню, от което да изберат храната, която предпочитат. От козе обезсолено месо или акулата “Dogfish” се правят “tollos”, като те се овкусяват със сос, приготвен от чесън, кимион, шафран, червен пипер, олио и оцет. Ястието “carajacas” се приготвя от телешки черен дроб със сос, мащерка, чесън и др. А специалитетът “ropa vieja” се готви от варено месо (говеждо или с пилешко) и нахут. Може да се добави и пържена риба. Задължителен е сосът от лук, домати, бяло вино, шафран, дафинов лист, мащерка, магданоз и черен пипер на зърна. Печеното свинско бутче е вкусен избор по всяко време на деня. Но, кралят на блюдата е “sancocho canario” - малко недопечено ястие по канарски от солен морски костур с картофи. А, “pella golfo” - пшенична питка, подправена със сос mojo, е страхотен деликатес. Най-широко разпространените ястия са рибна супа, нахут и задушено “rancho” (от ранчото), както и рибният бульонов сос във всичките му варианти, толкова типични за готвенето на острова.

На Големия Канарски остров посетителите не могат да си тръгнат, без да са пробвали едно от неговите най-типични традиционни блюда. Това е “enyesque”, представляващо гама от леки мезета, направени от храни, като например маслини в олио и оцет, “papas arrugadas” „набръчкани” или така наречените сварени необелени картофи, поляти отгоре със сос от риба mojo Picon, който придружава почти всяко блюдо. А разнообразието от сирена на Гран Канария му е дала етикета „една малка Франция” заради тяхната изтънченост. Нещата, които трябва да се опитат, са мекото, пушеното и полупушеното сирена, произвеждани от овче мляко, както и сиренето “de flor” свежо, зряло, направено от магарешко мляко.

Превод от английски:
Мая ГЕЛЕВА