подхале

Подхале е един географски културен регион, разположен е в Южна Полша, северно от подножието на най-високите полски планини, Татрите. Обхваща басейна на горното течение на река Дунайец. Първите исторически летописи датират още от 13-ти век, когато благодарение на изключителните права на херцог Хенри Брадатия било разрешено на германските заселници да се установят в тази област. В Подхале земеделието от векове е играело важна роля. 19-ти век е период, през който интересът към Подхале започнал да расте. Благодарение на уникалните му природни и климатични условия, все повече и повече хора от други региони на страната започнали да идват тук. Тогава динамично се е развил и туризмът. Той засегнал главно град Закопане, който придобил голямо значение благодарение на спа-курортите и санаториумите си. Много хора на изкуството и до днес търсят вдъхновение там. Също е добро място за ски. А хотелите с уникален интериор и дизайн в местни къщички предлагат невероятен лукс и артистизъм.

Подхале е интересен етнографски регион. Планинците, живеещи тук, пазят стари столетни традиции. Те съхраняват типичните си диалекти и костюми, както и собствената си народна музика и литература. Развито е и изкуството на рисуване върху стъкло. В Подхале има много малки очарователни градчета и селца, където хиляди хора идват, за да си починат истински.

Столицата на Подхале е Нови Тарг. Има площад с пазар, който си заслужава да се види, както и великолепен замък от 19-ти век, който представлява музея на Подхале. Един от най-популярните градове в Полша е Закопане. Той е най-големият урбанистичен градски център в близост до планините Татри. Затова е познат още и като зимната столица на Полша и е с красиви планински дървени къщи.

Селото Хохолов, основано през 1592 г., се посещава от много туристи. Човек би могъл да се полюбува на красивите реставрирани и обновени исторически къщи на планинците. Построени от дървени плоскости в традиционен планински стил, те датират още от 18-ти и от 19-ти век. Една голяма атракция на региона е и Люджимиеш. Това е едно от най-старите села на планинците. Основано е през 1234 г. от монасите на цистерианския орден. Светилището в Люджимиеш е един от най-популярните центрове, представляващ свято място за поклонение в региона.

Добре познато и популярно село в Подхале е Лопушна. Първите сведения за него датират още от началото на 15-ти век. То представлява стар комплекс, който включва феодално имение и девет други постройки, както и автентична колиба. В преустроената й вътрешност често се излагат временни художествени изложби. Вторият ценен паметник на културата в Лопушна е красивата малка дървена църквица. Тя представлява сграда с кула, покрита с шинди (дъсчици, употребявани вместо керемиди), и с добре оформен купол, построен в началото на 16-ти век.

Хитови места за селски туризъм

В област Малополска там, където се намира Подхале, базата за селскостопански туризъм е супер развита. Особено препоръчвани и си заслужава да се видят „туристическите селски стопанства“, включени в „Хитови места за селски туризъм”, един проект, финансиран от Министерството на земеделието и развитието на селските райони в Полша. Друг интересен туристически маршрут е „Селото в Малополска ухае на билки”. Той е формиран от 20 привлекателно разположени агро-туристически помощни стопанства, специализирани в отглеждането и в широкото разпространение и използването на билки. Няколко от тях са разположени в Подхале. В тези градини човек може да открие подправки като естрагон, джоджен, риган, мащерка, розмарин, салвия, майоран, лимоново и балсамово дърво, както и много, много други. Стопаните са заети да осигуряват здравословни продукти и подправки от собствените си селски стопанства. Много от тях предлагат и голямо разнообразие от процедури за физическо възстановяване на базата на билкови терапии, имащи извънредно релаксиращ и енергизиращ ефект. Между тях са билковите вани, различни видове масажи, както и аромотерапия.

Маршрутът, наречен „Селата от Малополска за деца”, е също интересен. Той се състои от 16 туристически селски стопанства с инфраструктура, даваща възможност за едно активно, разнообразно, осигуряващо приятно прекарване на времето на деца от различни възрасти. Собствениците на домакинствата отглеждат селскостопански животни, както и домашни любимци. Приготвят типичната регионална кухня с използването на продукти от реколта, добивана от екологично чиста околна среда. Децата като на шега могат да бъдат приучавани и привиквани към селските традиции и обичаи, към природата на Малополска, както и към легендите и преданията, свързани с региона.

Кухня и регионални ястия

2

Едно преимущество на региона е традиционната кухня на планинците. Макар, че не е толкова изтънчена, очарованието на нейната простота е, че е много вкусна. Също така, би трябвало да се подчертае, че финансовата ситуация на планинците не е лека. Ястията от кухнята им се приготвят с всичко, което произвеждат, но не предлагат за продан бедните им домакинства. Основата на кухнята са варените картофи, които на диалекта на планинците се наричат „груле“, ряпа, както и “брийка”, която се приготвя с кипнато в подсолена вода брашно. В кухнята на планинците обикновено се използва брашно от ечемик, от овес или пшеница.

Традиционно ястие от кухнята им е „квашница“ - супа, направена от кисело зеле и месо. Обикновено се консумира с картофи или с хляб. Това хубаво ястие е много кисело. Не е желателно към него да се прибавят още зеленчуци, като например моркови, тъй като тогава то става „капушняк“, който няма нищо общо с квашницата, макар че понякога се случва да бъде сервиран под същото име.

Друго популярно регионално ястие е „пражуха“. То представлява плътна маса от печено ечемичено брашно и вода, чийто вкус се обогатява с печен бекон. Сервира се с кисело мляко. Нещо изтънчено от кухнята на планинците са „москолите“ - палачинки от варени картофи, брашно, вода, сол и яйца. Това ястие идва в Подхале по време на Първата световна война, заедно с руските затворници. Оттук следва и името му – “москол”. Това било презрителния прякор за руснак. Такива палачинки са се пекли от планинците в примитивни пещи, покрити със стоманен лист отгоре още от 60-те години на двадесети век. Понастоящем се сервират като регионално ястие в ресторантите на планинците.

осцепек

Трудно е да си представим кухнята им без пушения кашкавал „осцъпек“. Той обикновено е малък, с източена тънка форма и с типични регионални декорации по края. Традиционно се прави от овчарите. Начинът на производство на този кашкавал се е предавал в семействата от поколение на поколение. След доенето на овцете прясното мляко се прецежда през ленено платно. По този начин от него може да се премахнат треви, стъбла на растения и други нечистотии, като то се излее в дървено ведро, наричано “пучера”. Тогава към него се добавя „клог“ - закваска. Кашкавалът първо се потапя в гореща вода, а след оформянето повторно се потапя за един ден в солена саламура. Едва тогава кашкавалът узрява и се опушва. Кашкавалът на планинците е „бундз“, а именно от овцете. Той се поставя в декоративни форми. А след това се потапя във вряла вода и в студена подсолена вода по същата последователност. Едва след тази обработка, той се опушва. Когато се прави „осцъпек“ и „бундз“ от овче прясно мляко се получава и една популярна сред планинците напитка, известна като „жентица“. Най-близка е до суроватката (с която често се бърка), получена след обработката на прясното мляко със закваска, когато по-голямата част от белтъчините коагулират.

Един важен компонент от кухнята на високите планински области е също и овчето месо. То много често е във формата на пържоли, печено на скара или на грил. Що се отнася до десертите, в Подхале най-популярни са козунаците колачи, кейковете с маково семе, ябълковите пайове, както и хруб бейбитата (сладки картофи и кексове с мая). Планинците и туристите също се радват и на кремаж - пай, направен с кора от тесто за сладкиши и мед, покрит с крем. Деликатесите на планинците се сервират с греяно и овкусено вино или с чаша планински чай, както и със сливова ракия.

Превод от английски: Мая ГЕЛЕВА,

от списание “Polish Food” – зима 2015/2016 г.