1

Белинзона – уникалната "врата към Алпите“

В швейцарския кантон в Югоизточна Швейцария, се намира едно изключително красиво градче, което заради своята значимост е обявено за негова столица. Това е Белинзона, едно истинско планинско древно бижу, с изключително красива природа, тъй като е разположен сред живописната долина около река Тичино. Градът заема важно географско положение в Алпите. На юг е долината на река По, откъдето преминава основен маршрут по поречието на река Тичино и от езерото Маджоре. На север е долината на Тичино, което води до високите проходи на други алпийски градчета. В града живеят 17 000 жители.

Белинзона е може би най-италианският по дух град в Швейцария. “Силуетът“ на Тичино би бил немислим без стабилните крепостни укрепления, включващ три от най-добре запазените средновековни крепости в Швейцария, които са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Първите заселници в региона най-вероятно са от началото на неолита, а крепостта е построена по времето на римския император Август. По време управлението на Диоклетиан и Константин са построени верига от крепости и наблюдателни кули за защита северната част на Италия от нашествия.

Днес в района три средновековни замъка пазят спомена за отминалите времена и привличат посетители с автентичната си атмосфера. Почти на границата между Швейцария и Италия се намират крепостите Монтебело, Сасо Корбаро и Кастелгранде (Montebello, Sasso, Corbaro и Castelgrande), построени върху стръмни хълмове и отвесни скали. Крепостите са изключителен пример за края на средновековната отбранителна архитектура.

Белинзона не оставя безразлични туристите, не само заради великолепните пейзажи, но и заради трите величествени замъка, с които разполага. Наричат града "Вратата към Алпите" и "Градът на Дворците". Крепостите са изключителен пример за края на средновековната отбранителна архитектура.

Кулите на Кастелгранде се извисяват високо в центъра на града. Строежът му е започнат още по времето на римляните, които през 4 в. изграждат малък форт. През годините той постепенно започва да се разширява и обновява, докато се превръща в една от основните крепости за защита.

Последователно е разширяван от остготите, византийците, лангобардите, франките и управителите на Милано. Така се оформя в цялостен вид. Някои исторически части са били разрушени по времето на управлението на херцозите от Милано, които се заемат с обновяването на крепостта.

Комплексът придобива завършен вид след намесата на архитект Галфети Аврелио, който добавя красивата пътека, водеща до централния площад Пиаца дел Соле. За отличителни черти на замъка се смятат Бялата кула, датираща от 13 в. и Черната кула от 14 в.

1

Замъкът Монтебело датира от 13 в., но е непрекъснато разширяван и обновяван. Завършеният си вид постига през 15 в., но малко след това е изоставен. Наскоро е реставриран и се превръща в една от основните атракции на Белинзона. Попадаме на прелестна възстановка на средновековни сцени, занаяти, костюми от 15-ти век, стрелба с лъкове и копия. Всичко е толкова автентично, с костюмография и сцени от бита, готвят се старинни ястия на импровизирани огнища, продава се местен алкохол, че човек неусетно се пренася няколко века назад. По принцип от ХVI век насам жителите на италиански говорещия кантон Тичино си похапват ризото, с ориз от долината на р. По, с домашно свинско месо, яребици, козе мляко и сирене, орехи и вино. Картофите навлизат на швейцарската трапеза през неплодородните и оскъдни години на ХVIII век, за да останат в нея и до днес като отличителен белег на много ястия в североизточната и северозападната  част на страната.

На височина от 462 метра над морското равнище, на върха на скала с изглед към долината, се издига замъка Сасо Корбаро. Той е построен в края на 15 в. само за шест месеца. Свързан е със замъка Кастелгранде, намиращ се в противоположния край на долината с път, ограден от мощни стени. Дължината му е около 700 метра. Но всъщност е извън крепостните стени.

През периода 15 - 17 в. замъкът на няколко пъти е опожаряван и засяган от мълнии и след 1900 г. е изоставен. Днес в него се помещава малък, но очарователен музей, от който ще научите немалко от историята на Сасо Корбаро. По стените се виждат гербовете на семейството, притежавало някога двореца.

През 16 в. река Тичино прелива и причинява наводнение в Белинзона, което довежда до частично разрушаване на мощните стени, ограждащи прехода до Castelgrande.

Можете да посетите Белинзона и нейните красиви замъци по всяко време на годината, но ако искате да се разходите в градчето с малки кокетни улички и да се насладите на великолепните алпийски гледки, е добре да изберете по-топлите летни месеци или ранната есен.

Формата на зъберите на крепостната стена също е с прелюбопитна история. В средните векове италианските градове, борейки се за относителна самостоятелност, е трябвало да маневрират между два властови центъра - императора на Свещената Римска империя и Папата. Привържениците на императора получили названието гибелини (ghibellini), а на папата - гвелфи (guelfi). Тази политическа идентификация трябвало да се демонстрира така, че неприятелят да не обърка замъка, появил се на хоризонта, и да не нападне без да иска свой единомишленик. За тази цел решили зъберите на крепостните стени да бъдат с различна форма. При гвелфите те били правоъгълни, а при гибелините - като лястовича опашка.

1

Дворецът Санта Барбара в Аликанте прилича вечер на късче самородно злато

Разположен на върха на хълма Бенакантил, дворецът Санта Барбара в Аликанте и до днес се издига като пазител на Аликанте в Испания. Градът, разположен долу, е столица на едноименната испанска провинция и пристанище на Коста Бланка.

Тук е имало заселници още през бронзовата епоха. Изключително стратегическа крепост на източния бряг на Испания.

Разходете се из двореца Санта Барбара, който макар и днес да носи името на християнска светица, е построен през 12-и век от мюсюлманския географ Ал Идриси. През вековете издигащия се в центъра на Аликанте дворец е бил свидетел на многобройни обсади и сражения, а през 18-и век е използван и за затвор, с арабски и християнски ?.

1

El Castillo de Santa Barbara е престроявана, достроявана с кули и зъбери, за да се оформи като непристъпна. Днес тя е най-забележителното нещо в Аликанте, негов символ и върху него попада първият поглед на всеки новопристигнал. Сутрин е облян в синя светлина, вечер, осветен прилича на късче самородно злато. Можете де се изкачите пеша, може и с издълбания в скалите асансьор. Да разтледате двореца, с кулите му, красива и екзотична растителност, а след това да се поразходите по прословутата Explanada - широката пешеходна алея край морето, покрита с милиони мраморни плочки, пресътворяващи оптически морските вълни, напомняща точно по това на друг красив град – Лисабон. Тук е и концентрацията на ресторанти и тапас-барове.

Сред най-предпочитаните специалитети са червените скариди (Gambas Rojas) и паелята във всичките й разновидности – със зеленчуци, пилешко, заешко, морски дарове, с черен императорски ориз, с царевица, с дребна рибка и т.н. Уникално е и местното червено вино, без значение от кой ценови клас е.

Анета РАНГЕЛОВА