Огнян МарковДоц. д-р Огнян МАРКОВ

СА “Д. А. Ценов” – Свищов, Катедра “Обща теория на икономиката”

От последната година насам износът на България определено прави впечатление. От една страна той бе единственият компонент на БВП, който водеше до нарастване на икономиката през 2010 г., така и през първите месеци на 2011 г., и се очерта като основен двигател на възстановяването от рецесията. Номиналната стойност на износа на стоки нарасна с 33,2% през 2010 г. и с впечатляващите 45,5% за първите пет месеца на 2011 г., спрямо същия период на 2010 г. Защо нараства износът?

1. Цени. От една страна, това се дължи на нарастване на цените на международните пазари. През 2010 г. цените на износа на стоки се повишиха с около 10%, а през първото тримесечие на 2011 г. с 12,6% на годишна база. Въпреки това, по-голямата част от нарастването на стойността на износа на стоки, се дължи на увеличаването на обема му – съответно с 20% и 30%. От друга страна, тече процес на възстановяване спрямо предкризисните нива и големите темпове на растеж съответстват на темповете на спад по време на кризата. Износът ни беше силно засегнат от световната икономическа криза, в резултат на което започна да спада в края на 2008 г., а през първото полугодие на 2009 г. обемът му се сви с 20% спрямо същия период на предходната година.

2. Външна среда. Процесът на възстановяване на износа бе задвижен от външното търсене при подобряване на международната икономическа среда. Новите поръчки в промишлеността от страна на външните пазари започнаха да нарастват в края на 2009 г. През същата година българският износ успя да възвърне дела си в световната търговия.

През 2010 г. външната среда повлия особено благоприятно върху износа на селскостопански продукти. Поради слабата реколта в Русия и Украйна, предлаганите количества1 селскостопанска продукция на международните пазари бяха ограничени, което доведе до покачване на цените на тези стоки. Същевременно годината бе благоприятна за селското стопанство в България. Добавената стойност в сектора нарасна с 3,9% в реално изражение спрямо година по-рано. Българските износители се възползваха от положителните условия на международните пазари и стойността на изнесените от тях стоки нарасна с 36,7%. Изчиствайки ценовия ефект, износът на тези стоки в обеми нарасна с 30% спрямо 2009 г. С най-голям принос беше износът на зърнени култури и захар. Износът на зърно нарасна реално с 25%, а този на захар – с 55%.

3. Възстановяване на загубеното. Динамичният растеж на износа през първите месеци на 2011 г. в голяма степен се дължи и на възстановяване на износа на някои традиционно важни за българската икономика групи стоки, които имат голям дял в структурата на износа и съответно допринасят съществено за растежа на общия износ. През първото тримесечие на 2011 г. с най-голям принос за реалния растеж на износа на стоки бяха обработените продукти и минералните горива. Това се дължеше на бързото нарастване на обема на износа на цветни метали и петролни продукти. Цветните метали традиционно са с голям дял в структурата на износа – през първото тримесечие този дял достигна 16,5%.

По време на икономическата криза обаче, обемът на износа намаля чувствително. През 2010 г. започна да се възстановява с твърде слаби темпове – 0,4%. Подобно е развитието и на износа на минерални горива. През първото тримесечие на миналата година износът на петролни продукти бе сравнително слаб като от второто тримесечие на 2010 г. започна да расте на годишна база. Въпреки високите темпове на растеж през първите месеци на 2011 г. обемите на износ на петролни продукти са сравними с тези, реализирани през същото тримесечие на годините преди рецесията, а износът на метали вече е достигнал предкризисните си нива.

Ето защо, може да се каже, че през първото тримесечие на 2011 г. бързото нарастване на тези групи е в резултат на ниската база от предходната година и процеса на възстановяване. Съответно е рано да се говори за наличие на устойчива тенденция на растеж.

4. Положителна тенденция. Налице са положителни новини от страна на износа на някои групи стоки, благодарение на които износът се възстанови от рецесията. През 2010 г. обемът на износа на стоки надмина с 2,5% най-голямата реализирана стойност в исторически план (от 2008 г.), а през първото тримесечие на 2011 г. благоприятното развитие се ускори. Наблюдава се тенденция на значително увеличение на износа на инвестиционни стоки. Това развитие на експортния сектор е положително, имайки предвид по-високата добавена стойност на тези стоки в сравнение с износа на суровини. Това е индикатор за известно подобрение на конкурентоспособността в експортния ни отрасъл.

През цялата 2010 г. износът на машини и транспортни средства нарастваше динамично – с 30% в реално изражение спрямо година по-рано. Тази група стоки бе и с най-голям принос за реалния растеж на износа през 2010 г. Положителното развитие продължи и през първите месеци на 2011 г.

Експортът на транспортни средства също се развива благоприятно. През 2010 г. нарасна в реално изражение с около 80% след минимален спад през 2009 г. За първите три месеца на 2011 г. износът на транспортни средства почти се удвои на годишна база. С най-голям дял в структурата на тази група са транспортни средства, превоз на пътници, мотопеди, велосипеди и др.

Голямо значение за растежа на износа на машини и оборудване имаха и тези с индустриално приложение, поради относително големия им дял. Те нараснаха както през 2010 г., така и през първите месеци на 2011 г., но до голяма степен това бе в резултат на възстановяване на външното търсене и връщане към изнасяните обеми преди рецесията.

5.Подобряване на конкурентоспособността. Освен благоприятните фактори по линия на търсенето, налице е известно подобрение и от страна на предлагането на експортния отрасъл. През 2010 г. разходната и ценова конкурентоспособност на българската икономика се подобри, което се отрази благоприятно на износа. Изчислените реални ефективни валутни курсове (РЕВК) спрямо 35 страни търговски партньори на България показват, че през изминалата година не се наблюдава реално поскъпване на българския лев. При повечето индекси използвани като дефлатори на РЕВК се вижда, че е налице реална обезценка на лева през 2010 г.

В отрасъл “Промишленост”, който е експортно ориентиран, подобряване на разходната конкурентоспособност се наблюдава още през 2009 г., когато ръстът в производителността на труда изпреварва номиналното нарастване на заплатите. Това отчасти води и до повишаване на ценовата конкурентоспособност.

Реалните разходи за труд на единица продукция в промишлеността в България са под средните за ЕС, което също предполага разходна и ценова конкурентоспособност на износа ни на промишлена продукция. В резултат на рецесията в България, този показател допълнително спадна, а разликата спрямо средното за ЕС се увеличи.

Така че износът все повече ще се превръща във важен фактор за икономическото развитие на България и затова трябва да бъде стимулирано неговото нарастване.