1

Отглежданите в българските ферми местни породи животни могат да поддържат живи селските райони. Те са приспособени към средата, не боледуват, притежават ценни качества и затова трябва да бъдат опазвани. Това коментира пред журналисти директорът на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството зооинж. Георги Йорданов.

Застрашава ли животновъдството националните паркове?

В рамките на проекта  "За Балкана  и хората" агенцията представи автохтонни (местни) породи животни, отглеждани във ферми в Ботевградско, Тетевен и  село Черни Осъм.

От всички регистрирани 32 породи овце в България 26 са автохтонни. Общо овцете са 1,5 млн. Около 360 хил. са под селекционен контрол –  комерсиални  (240 хил.) и местни породи (120 хил.).

Автохтонните породи са местна, народна селекция, устойчиви там, където са създадени, разказа Георги Йорданов. Ето защо тези породи обикновено носят името на района, в който са селектирани – за овцете например Брезнишка, Маршка, Тетевенска. Новите породи са създадени в последните десетилетия или внесени.

Субсидиите за овцете от местни породи са близо два пъти по-високи, отколкото за другите животни и достигат 60 евро – европейски средства и национално финансиране.

Защо трябва да бъдат субсидирани тези животни? Тетевенската овца не може да се конкурира с комерсиални породи като Лакон или Черноглавата плевенска овца по добив на мляко или месо. Една  Черноглавата плевенска овца тежи  80 кг, а местната порода Тетевенска – 40 кг. 

„Автохтонните породи притежават специфичен генотип, който няма откъде да внесем. Това животно е селектирано при специфични условия – хранителна среда, климат. То дава по-малка продукция от конвенционални породи, но осигурява продукция и поминък на хората в населеното място“, коментира Георги Йорданов.

Развъдните организации по думите му могат да подпомагат това животновъдство като организират производството на бутикови, местни продукти, произведени в чиста природа. И така местните породи могат да се окажат фактор за поминъка на населението в селските райони. 

„Тези породи са свързани с нашата история. Балканският кашкавал не е правен от Маришка овца“, дава пример зооинженерът.

Близо 300 животни от породата Западностаропланинска овца се отглеждат в село  Рашково край  Ботевград. „Агрокомплекс Рашково“ ООД разполага с мини мандра, в която се произвежда сирене, като млякото има биосертификат. Управител на стопанството е Маргарита Тодорова – агроном, но в последните 12 години работи в областта на животновъдството.

Фермата започва дейност през 2004 г. със 150 овце. Сега се  отглеждат 500 овце от различни породи, както и 300  кози.

Сертификатът за биопроизводство позволява на фермата да продава млякото на по-висока цена, казва Маргарита Тодорова. По принцип стопанството продава млякото на мандра по договор до 15 август, а през летния период млякото се преработва във фермата.

Тъй като сега субсидии се дават не изобщо за всички животни, а за овце майки и кози майки,  Маргарита Тодорова смята, че е редно и другите по-млади животни да бъдат подпомагани.

Според Георги Йорданов има логика да се подпомагат младите животни, ако са под селекционен контрол, но предложението трябва да дойде от браншовите и развъдните организации.

Докато фермата в Рашково няма проблеми с изкупуването на млякото и цената за него, политиката на преработвателите неведнъж е отказвала  Красимир  Удренов да работи с тях. Той дои овцете на ръка, извозва млякото до преработвателя и се е налагало да чака с месеци, за да му бъде платено.

Той се занимава в  овцевъдство от 5-годишен. Сега отглежда над Тетевен стадо от 230 овце от породата Тетевенска. За животните се грижи цялото семейство, което не е лесно, защото тази порода има нужда от движение и покрай пашата стадото изминава около 20 км всеки ден.

Въпреки че стопанството няма сертификат за биопродукция, тя на практика е такава, тъй като животните пасат в Национален парк Централен Балкан.

Друга местна порода е  Старопланински цигай – стадо от  около стотина овце от тази порода има Александър Петров от село Добродан, община Троян. Фермерът е започнал да развъжда породата като е закупил селекционирани животни със сертификати.

Стопанството допълва основния му бизнес – производство на мебели, предимно маси и столове. Фермата разполага и с мобилна мандра – микробус, оборудван за преработката на мляко.

„Овцете имат много хубаво мляко, получава се уникално сирене, което преработваме в мобилната мандра“, казва Александър Петров. Той планира да инвестира в кланичен пункт и магазин, в който да предлага само собствена продукция.

Във фермата на  Борислав Илиев в село Черни Осъм се отглеждат коне от породата  Български тежковозен кон – също местна порода. Животните са спокойни, едри и здрави. Стопанинът, който се занимава с дърводобив, ги ползва за извличането на трупи от стръмни терени в Балкана, където не може да се използва техника, въпреки че фирмата му разполага с машини.

„Ценното на тази порода е, че е създадена в България и е напълно приспособена. Тя се използва в горското и селското стопанство“, заяви Георги Йорданов. Чстокръвните животни обаче са изключително малко – останали са двадесетина кобили майки и десет жребеца. Тепърва  породата ще се възстановява чрез кръстосване.

По проекта "За Балкана  и хората" Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството се сдоби с ДНК лаборатория за селскостопанските животни, каквато досега в България нямаше. Това според  директора на Агенцията ще помогне да се решат част от проблемите с развъждането на животните и качеството на селекцията ще се подобри.

източник