През последните години климатичните промени и нарастващият недостиг на водни ресурси поставят сериозни предизвикателства пред земеделието и хранителната индустрия. Лятото на 2025 г. отново показа колко уязвими са аграрните системи в Европа – продължителните засушавания и намалелите водни резерви доведоха до спад в селскостопанското производство. Наред с това секторът на храните е изправен пред ново измерение на риска – замърсители, които навлизат в хранителната верига чрез почвата и водата. Затова мониторингът на тези среди постепенно се превръща в ключов елемент от гарантирането на безопасността на храните.
Европейският съюз активно насърчава използването на пречистена и рециклирана вода в селското стопанство като средство за справяне с недостига на ресурси. Регламент (ЕС) 2020/741, който влезе в сила през юни 2023 г., определя минимални изисквания за качество и безопасност при повторното използване на вода. Това задължава земеделските производители да докажат, че използваната рециклирана вода не застрашава безопасността на продукцията. Изследванията показват обаче, че дори след пречистване в отпадъчните води често остават фармацевтични вещества като карбамазепин и диклофенак. Тези съединения могат да се натрупват в почвите и дори да проникнат в растенията – при опити те са били открити в домати, напоявани с пречистена вода. Тъй като такива култури се консумират сурови, рискът за потребителите става реален.
Традиционните методи за контрол обикновено се фокусират върху предварително известни вещества, което оставя „слепи зони“ в анализа. Устойчивостта и способността на някои замърсители да се натрупват превръщат пропуските в мониторинга в сериозен риск за производителите – както по отношение на регулаторните изисквания, така и по отношение на доверието на потребителите и репутацията на компаниите.
В отговор на това се развиват нови аналитични технологии. Наред с класическите „таргетни“ методи, които търсят конкретни вещества, все по-голямо значение придобиват иновативни техники като високорезолюционната масспектрометрия (HRMS). Тя позволява едновременно откриване на стотици съединения, включително и на такива, които не са предварително определени, като данните могат да се преанализират при появата на нови заплахи. Така се създава по-гъвкав и динамичен модел за контрол.
Успоредно с това се прилагат допълнителни мерки – модели за оценка на риска, разширен мониторинг на пестициди и екологични програми за проследяване на въздействието върху почвата и водните системи. Целта е изграждането на многостепенна защита, включваща лабораторен контрол, екологично наблюдение и оценка на експозицията.
В контекста на новите климатични реалности и прилагането на Регламент (ЕС) 2020/741 хранителната индустрия в Европа навлиза в период на засилен контрол и изисквания. Компаниите, които действат превантивно и внедряват новите подходи в мониторинга на замърсителите, ще могат да запазят доверието на потребителите и да укрепят устойчивостта си в дългосрочен план.
Източник: New Food Magazine
