Консумацията на големи количества ултрапреработени храни може значително да повиши риска от сериозни сърдечни проблеми, сочат резултатите от ново мащабно проучване. Данните, представени на годишната научна сесия на Американския колеж по кардиология през 2026 година, разкриват притеснителна тенденция в съвременното хранене. Хората, които приемат повече от девет порции ултрапреработени продукти на ден, са със 67% по-склонни да претърпят сериозни сърдечносъдови инциденти в сравнение с тези, които ограничават приема си до около една порция дневно. В категорията на тези храни попадат широк спектър от пакетирани и готови за консумация стоки като чипс, крекери, замразени готови ястия, преработени меса, подсладени напитки, зърнени закуски и индустриално произведени хлябове.
Зависимост между количеството и здравословния риск
Рискът за здравето нараства прогресивно с всяко увеличаване на дневния прием. Изследователите са установили, че всяка допълнителна порция ултрапреработена храна на ден е свързана с над 5% увеличение на вероятността от инфаркт, инсулт или смърт вследствие на коронарна болест на сърцето. Тази зависимост подчертава факта, че дори малки промени в хранителните навици и замяната на една обработена закуска с по-естествена алтернатива могат да имат кумулативен положителен ефект върху дълголетието. Специалистите по кардиология отбелязват, че макар тези продукти да изглеждат като удобен вариант за хранене в движение, тяхната консумация трябва да бъде строго ограничена в името на сърдечното здраве.
Проучването е едно от първите по рода си, което изследва тази връзка в толкова разнообразна група от възрастни в САЩ. Анализирани са данните на близо седем хиляди души на възраст между 45 и 84 години, които първоначално не са имали установени сърдечни заболявания. За класификация на храните е използвана системата NOVA, която разделя продуктите на четири категории според степента им на преработка – от минимално обработени, като прясна царевица, до ултрапреработени, като царевичен чипс. Резултатите потвърждават по-ранни проучвания, проведени предимно в Европа, и добавят важни доказателства за ефекта на тези храни върху по-широк кръг от населението.
Влияние върху различните демографски групи
Анализът показва специфични различия в начина, по който преработената храна влияе на различните расови групи. При чернокожите американци рискът от нежелани сърдечни събития се увеличава с 6,1% за всяка допълнителна порция, което е почти двойно повече в сравнение с 3,2% при другите групи. Учените предполагат, че тези разминавания могат да се дължат на комбинация от фактори, включително насочен маркетинг на вредни храни и ограничен достъп до пресни, минимално обработени продукти в определени квартали. Това подчертава социалния аспект на проблема и нуждата от по-достъпни здравословни алтернативи за всички слоеве на обществото.
Рискът не зависи единствено от калориите
Един от най-значимите изводи на проучването е, че вредните ефекти от ултрапреработените храни не могат да бъдат обяснени само с общия брой приети калории или общото качество на диетата. Установено е, че дори след контролиране на фактори като диабет, високо кръвно налягане, висок холестерол и затлъстяване, рискът, свързан с високия прием на тези храни, остава почти непроменен. Това предполага, че самият процес на индустриална преработка може да играе независима и вредна роля за сърдечносъдовата система. Начините, по които храната се променя химически и физически в завода, изглежда са също толкова важни, колкото и съдържанието на хранителни вещества в нея.
Биологични механизми и практически съвети за превенция
Макар преките биологични механизми все още да се проучват, по-ранни изследвания подсказват, че тези храни често са с високо съдържание на добавени захари, мазнини и сол, което влияе негативно на метаболизма и чувството за ситост. Това може да доведе до възпалителни процеси в организма и натрупване на висцерална мазнина около органите, което е доказан рисков фактор за сърцето. Ограниченията на самото изследване включват факта, че данните са събирани чрез въпросници за самооценка, което понякога може да доведе до неточности в отчетените количества.
За да се намали рискът, лекарите съветват потребителите да бъдат много по-внимателни при четенето на етикетите. Информацията за добавена захар, сол и мазнини на порция често е скрита зад сложни наименования. По-добрият избор винаги е насочен към храни с минимална преработка, като обикновени овесени ядки, ядки, бобови растения и пресни или замразени плодове и зеленчуци. Световните здравни организации вече обсъждат и въвеждането на стандартизирани етикети върху предната част на опаковките, за да се улесни разпознаването на по-здравословните варианти в магазина.
Източник: ScienceDaily
