Кулинарните тайни на френския остров Корсика
Тук можете да опитате ястия от стари местни рецепти - рибни специалитети, лангуста, канелони и пица със сирене брочо или брочио (напомнящо рикота от краве и козе мляко), сладкиш от кестени, ярешко месо… сред ароматите на мирта и на мента в сянката на едно разклонено дърво, което служи за голям плажен чадър. Ресторантът на Пиер и на Жерар разкрива вкусните съкровища от бреговите възвишения на Корсика, едно малко райско кътче, което никак не е за пренебрегване от туристите.
Пищният обяд е прекрасна идея и сбъднат блян на Лукино Висконти. Дворецът, в който е живял като дете, пресъздава в детайли в цял цикъл от свои филми, съживяващи спомени за този разкош, който обичал толкова много.
Винарната Робърт Вайл съществува вече цели четири генерации. Основателят на имението - д-р Робърт Вайл е закупил първите лозя от село Кидрих през 1867 г. По това време бил все още професор по немски език в Сорбоната в Париж, допреди събитията на Франко-пруската война (1870/71), които го предизвикали да напусне. Той купил феодалното имение от английския баронет сър Джон Сътън в Кидрих, едно село в района Райнгау, водещо началото си от 905 г., и се заселил там. Сътън, много богат човек и покровител на живописта, дошъл в Кидрих през 1857 г. по време на една от своите обиколки, свързани с изкуството. Той се влюбил в това място с прекрасна архитектура – готическата църква Свети Валентин, многобройните аристократични имения, водещи началото си от средновековния, Ренесансовия и бароковия периоди, останките от замъка Бург Шарфенщайн, както и лозята и горите на заобикалящата ги селска област. До смъртта си през 1873 г. той инвестирал доста големи суми, за да поддържа скъпата църква и нейния хор, известен с немския вариант на грегориански песнопения.
Прословутата пивоварна „Гинес“ (Guinness) е основана през 1759 г. от Артър Гинес. От 1838 г. „Гинес“ е най-голямата пивоварна за тъмна бира в Ирландия, а през 1886 г. е обявена за най-голяма в света, произвеждаща 1,2 милиона барела бира годишно. Безспорно, това е най-разпространената бира въобще в цял свят. Днес старата пивоварна е преустроена в музей, който е много популярна туристическа атракция в Дъблин.
Лукаш КОНИК е полски главен готвач, един от най-интересните хора от младата генерация в кулинарната индустрия. Творчески изследовател на необикновени вкусове, експериментатор, който показва, че полската кухня не трябва да бъде скучна по време на приготвянето й. Той се е очаровал от научноизследователския подход за приготвяне на ястия. Придобил е своя професионален опит в най-добрите ресторанти и хотели в страната и в чужбина. Най-младият главен готвач, допуснат до елита на Фондацията на главните готвачи. Заедно с кулинарен екип води семинари, шоу предавания и събития, през които разкрива тайните на готвенето. Често говори за творческото готвене в пресата и по време на телевизионните предавания. Понастоящем ръководи диетичен кетъринг, един от най-големите в Полша. Автор е на книга, озаглавена „Молекулярна гастрономия”.
Матю КОЛИСОН е от преселниците от Европа, конкретно от Обединеното кралство, като заедно със своята съпруга и трите си деца се озовава на красивия остров Чеджу-до, наричан „Хавай на Ориента“. Другото му название е „Смарагдовият остров на Ориента“ заради своето разнообразие от угаснали вулкани, примамливи плажове и малки рибарски селца. В миналото на него са били заточвани изпаднали в немилост държавни служители, а днес е известен курорт, любимо място на младоженци за сватбени пътешествия и на почитатели на голфа от Япония.
Затова Матю, разказващ тази приказна история, с нестихващо любопитство продължава за изучава острова, неговата кулинарна история и красива природа.
Подобно на типичната корейска ферментирала храна кимчи навсякъде по света има туршии от зеленчуци и плодове, консервирани в различни разтвори от оцет, захар, чесън, лук, понякога и домати, лют червен пипер, сол или билки. Използваните ингредиенти и вкуса им се различават в различните страни. По принцип маринованите зеленчуци се консервират чрез ферментация. Обикновено те се накисват в саламура и по време на процеса на ферментация се образува млечна киселина. Когато се консервират в захар или в оцет, се образува лимонена киселина. Маринованите зеленчуци се характеризират с киселия си вкус. Когато средата падне под рН 4.6 се образуват бактерии, които не могат да оцелеят. Известно е, че мариноването е било начин да се даде възможност на моряците да консумират зеленчуци по време на дългите си плавания. Така обработените зеленчуци могат да бъдат съхранявани за дълго време, дори и повече от месец. Зеленчуците обикновено се мариноват с подправки като синап, чесън, канела или карамфил. А ето накратко и най-популярните туршии по целия свят.
Поркетата, тлъсти парчета от корема на прасето, заедно с кожата, бавно сготвени, ароматизирани с чесън, семена от копър, розмарин и мащерка и сервирани на дебело увито руло с хрупкава коричка, е една от най-известните в света храни. По традиция се обезкостява цяло прасе и филетирано голямо парче месо от него се натрива с паста от билки и подправки.
Още от колониални времена до появата на замразяването, процесът на консервиране на шунка в сол, опушването й, след това сушенето за не повече от две години е бил един от начините (и то не само за американците) да съхраняват месото. Днес някои шунки се радват на технологии, които засенчват този по-стар и по-бавен провинциален метод. Или поне това се отнася за Севера. Но на Юг хората все още произвеждат и ядат „селски“ шунки – не толкова защото ги запазват по този начин, а тъй като те са „тлъсти“ и невероятно вкусни. Според специалистите обаче, са по-сочни и солени. След няколко проведени телефонни разговора с търговци на дребно и на едро, открих, че селските шунки се разпространяват масово и са любим деликатес и на Север в САЩ. Тъй, като те отлежават само от три до шест месеца, е по-лесно да се намерят на пазара.
След продължителна кариера като консултант на много битови марки, Баниел Чеунг решава да обърне професията си към "консултиране" за собствената си марка, за да изпълни мечтата си - откриването на японско луксозно кафене, наречено Kohee (кафе на японски).
