Ново изследване на Българска хранителна банка показва тревожна тенденция – близо половината от българите редовно изхвърлят храна, без реална необходимост. Според данните, 47% от анкетираните признават, че поне веднъж седмично изхвърлят напълно годна за консумация храна. Най-честите причини са неправилно съхранение, прекалено големи количества при пазаруване и липса на навици за планиране на храненето.
Допълнително 33% от хората заявяват, че често не са сигурни дали даден продукт е годен и предпочитат да го изхвърлят „за всеки случай“. Само една пета от анкетираните казват, че се стараят да използват храната докрай и избягват да изхвърлят каквото и да било без основателна причина.
Директорът на Българска хранителна банка Цанка Миланова коментира, че това поведение показва сериозни пропуски в потребителската култура. Според нея, проблемът не е само социален или морален – той има и икономически, и екологичен аспект. Когато се изхвърля храна, се губят и всички ресурси, вложени в нейното производство: вода, енергия, транспорт и човешки труд.
По данни на Евростат, в Европейския съюз ежегодно се изхвърлят около 130 килограма храна на човек, като над половината от това количество идва именно от домакинствата. В България показателите са дори по-високи, което поставя страната сред държавите с най-голям дял на хранителни отпадъци в региона.
Според проучването, най-често изхвърляни са готовите ястия и зеленчуците, следвани от хляб, плодове и млечни продукти. Това се дължи не само на неправилно съхранение, но и на навика много домакинства да купуват повече, отколкото реално им е необходимо. В резултат голяма част от продуктите остават неизползвани и се развалят.
Експертите препоръчват да се насърчава по-добро планиране на покупките и повишаване на информираността сред потребителите. Миланова напомня, че в България вече съществуват успешни инициативи за намаляване на хранителните отпадъци – например даряването на непродадени, но годни продукти към социални кухни и организации. Само през 2024 г. чрез подобни програми са спасени над 2 000 тона храна, които иначе биха били изхвърлени.
Тя допълва, че решаването на проблема изисква както лична отговорност, така и по-активна държавна политика. В някои европейски страни вече са въведени стимули за бизнеса да дарява хранителни излишъци, а във Франция подобни действия дори са задължителни по закон.
От екологична гледна точка, намаляването на хранителните отпадъци е от ключово значение. Изчисления показват, че изхвърлената храна генерира близо 10% от световните емисии на парникови газове – повече от авиационния сектор. Това подчертава значението на проблема не само за домакинствата, но и за климата и околната среда.
В заключение, експертите посочват, че промяната започва с малки стъпки – планиране на пазаруването, правилно съхранение и използване на остатъците. По този начин всеки може да допринесе за по-устойчиво и отговорно отношение към храната, която консумираме.
Източник: Dnes.bg
