Учени от King’s College London, в сътрудничество с изследователи от Maastricht University, представиха нови данни, според които определени видове промишлено обработени мазнини може да не оказват неблагоприятно влияние върху сърдечното здраве. Изследването е публикувано в престижното списание The American Journal of Clinical Nutrition и има потенциал да промени начина, по който се възприемат някои растителни мазнини, използвани в хранителната индустрия.
Екипът изследва ефектите от два типа твърди мазнини – такива, базирани на палмитинова киселина (извлечена от палмово масло), и други, произведени от стеаринова киселина (растителен произход). И двата вида мазнини са обработени чрез процес, наречен интерестерификация – метод, използван за създаване на стабилни и твърди мазнини, които заменят вредните трансмазнини в индустриалните продукти.
В проучването участват 47 здрави възрастни доброволци, които преминават през два шестседмични периода на хранене. През всеки период участниците приемат продукти (като мъфини и мазнини за намазване), приготвени с единия от двата типа мазнини. Приемът на мазнини осигурява около 10% от дневния енергиен прием – стойност, близка до реалния хранителен модел в повечето западни страни.
След края на всеки етап изследователите измерват редица ключови показатели, включително нивата на общ и „добър“ холестерол (HDL), триглицериди, инсулинова чувствителност, съдова функция, степен на натрупване на мазнини в черния дроб и възпалителни маркери.
Резултатите показват, че няма статистически значими разлики между двата вида мазнини по отношение на нивата на холестерол, триглицериди или съотношението общ/HDL холестерол. Не са установени също така промени в показателите за възпаление, инсулинова резистентност или чернодробни мазнини.
Според изследователите, това е важно наблюдение, тъй като подсказва, че мазнините, обработени чрез интерестерификация, не носят същия риск като трансмазнините, които от години са свързвани с повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Учените подчертават, че при умерен прием и в рамките на нормален хранителен режим, тези мазнини не показват отрицателен ефект върху краткосрочните метаболитни и сърдечносъдови показатели.
Все пак авторите на проучването уточняват, че изследването обхваща само шестседмичен период и здрави участници. За да се направят окончателни заключения относно дългосрочната безопасност на подобни мазнини, ще са необходими по-продължителни проучвания, включващи по-широк кръг от участници с различни здравни профили.
Според експертите, тези резултати са добра основа за по-обективна оценка на хранителните технологии и техния ефект върху човешкото здраве. Приемът на твърди растителни мазнини, произведени по нови методи, може да се разглежда като по-безопасна алтернатива на трансмазнините, които постепенно се премахват от производството на храни в Европа и по света.
Заключението на екипа е ясно: при умерена консумация и като част от балансирана диета, някои индустриално обработени мазнини не повишават риска от сърдечни заболявания. Въпреки това, учените подчертават, че разнообразното хранене и ограничаването на високо преработени продукти остават ключови фактори за поддържането на добро здраве.
Източник: ScienceDaily (King’s College London)
