Микропластмасите са микроскопични пластмасови частици с размер под пет милиметра, а още по-малките им варианти — нанопластмасите — са с диаметър под един микрометър. Те са толкова дребни, че могат да се намират навсякъде около нас — във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, и в храната, която консумираме. През последните години учените обръщат все повече внимание на потенциалното им въздействие върху човешкото здраве, тъй като изследванията показват, че тези частици могат да се натрупват в различни органи и тъкани и да предизвикват физиологични промени.
Източниците на микропластмаси са разнообразни. Част от тях се отделят директно от продукти, които използваме ежедневно — като синтетични дрехи, автомобилни гуми, опаковки и козметика с микрочастици. Други възникват вторично, когато по-големи пластмасови отпадъци се разграждат под въздействието на слънчевата светлина, топлина и механично триене. Тези частици лесно попадат в почвата, реките и океаните, откъдето в крайна сметка се връщат в хранителната верига. Водните източници, включително питейната вода, често съдържат микропластмаси, а при използването на пластмасови бутилки се наблюдава отделяне на допълнителни частици в течността.
Замърсяването с микропластмаси вече се открива в редица храни. Сред най-често засегнатите са морската сол, рибата и мидите, които филтрират водата и задържат микрочастици в тъканите си. При някои изследвания са установени микропластмаси и в зеленчуци, напоявани с вода, съдържаща пластмасови частици. Освен това опаковките и кухненските съдове от пластмаса могат да бъдат допълнителен източник на замърсяване — например при нагряване на храна в пластмасови контейнери или при употреба на пластмасови прибори.
Макар организмът да може да изхвърля част от тези частици чрез урината, фекалиите и потта, има данни, че определено количество остава и се натрупва в различни органи. При хора са открити микропластмаси в белите дробове, мозъка, плацентата и кръвоносните съдове. Особено тревожни са нанопластмасите, тъй като поради микроскопичните си размери могат да преминават клетъчни бариери и да достигат до чувствителни тъкани, където потенциално предизвикват възпалителни процеси. Все още няма достатъчно данни за точните дози, при които тези частици стават опасни, но научните резултати показват, че хроничното излагане може да има кумулативен ефект.
За да се намали рискът от натрупване на микропластмаси, специалистите препоръчват няколко практически стъпки, които могат да се прилагат в ежедневието. На първо място е добре да се използват филтри за въздух тип HEPA, които улавят микрочастици в затворени помещения. В кухнята е препоръчително пластмасовите съдове да бъдат заменени със стъклени, керамични, метални или дървени алтернативи, особено при готвене или съхранение на гореща храна. Също така е важно да се избягва нагряването на храни в пластмасови кутии или покриването им с фолио. При напитките изборът на стъклени бутилки е по-безопасен от пластмасовите варианти.
Друг често подценяван източник на микропластмаси са пластмасовите торбички за чай. Изследвания показват, че при контакт с гореща вода те отделят милиарди микрочастици в напитката. За да се избегне това, се препоръчва използването на свободнолистен чай, приготвен с метална цедка. Също така е полезно да се ограничат синтетичните тъкани, които при пране отделят микропластмаси във водата, и да се предпочитат естествени материи като памук или лен.
Въпреки че науката все още не е достигнала пълен консенсус за степента на опасност, тенденцията е ясна: микропластмасите са вече неразделна част от нашата среда и представляват ново предизвикателство за здравето. Намаляването на експозицията им изисква промяна в навиците ни — от начина, по който пием вода, до избора на съдове и текстил в дома. Дори малките промени, направени от повече хора, могат да имат значителен ефект върху ограничаването на замърсяването и опазването на здравето.
Източник: Food & Wine
