Европейският съюз постигна споразумение за облекчаване на регулациите за култури, създадени с нови генни технологии, наречени NGT („нови геномни техники“). Според договореното растенията, модифицирани с нови прецизни техники за редактиране на гени, ще бъдат разделени в две категории, като част от тях ще попадат под по-леки регулации в сравнение с класическите ГМО.
Според привържениците на реформата новите правила ще позволят създаването на климатично устойчиви растения, които изискват по-малко площ и торове, и ще стимулират конкурентоспособността на ЕС спрямо Китай и САЩ, които вече използват тези технологии. Промяната има за цел да улесни иновациите в селското стопанство и да повиши добивите, като същевременно намалява употребата на пестициди.
Критиците обаче предупреждават, че това представлява „преименуване“ на ГМО и дава твърде голяма власт на големите семенарски компании. Те посочват, че нерегулираните, но патентовани култури могат да ограничат автономията на фермерите и да увеличат корпоративния контрол върху пазара. Представители на неправителствени организации, защитаващи разнообразието на семената, предупреждават за бавното изчезване на независимите производители и потенциална зависимост на фермерите от големи корпорации.
Споразумението предвижда растенията да бъдат класифицирани в две групи. „NGT1“ включва култури с ограничени генетични промени, считани за еквивалентни на естествено срещаните сортове, и те ще бъдат подложени на по-леки правила. „NGT2“ включва растения с по-значителни промени, както и класическите ГМО, и тези ще продължат да се регулират строго, както досега.
Процесът на одобрение премина с участието на Европейския парламент, където някои леви законодатели възразиха срещу сделката, което наложи подкрепата на депутати от крайно дясно, за да се постигне съгласие. Според представители на индустрията, възможността за патентоване на културите е необходима за защита на интелектуалната собственост и стимулиране на стартъпи и иновации.
Въпреки това защитниците на семенарското разнообразие предупреждават, че малките производители могат да изчезнат в рамките на 5–10 години, ако сделката се приеме без допълнителни ограничения. Крайното одобрение на новите правила все още предстои от Европейския парламент и Съвета на ЕС, а потребителското приемане остава ключов въпрос, като мнението на обществото спрямо ГМО и генетично редактирани култури в Европа е традиционно отрицателно.
Източник: Politico
