Европейският парламент разглежда предложение, което цели да забрани използването на традиционни месни наименования за продукти на растителна основа, ферментирали заместители и лабораторно произведено месо. Инициативата беше внесена от френската депутатка Селин Имарт, бивш производител на зърнени култури, която твърди, че идеята не е атака срещу иновациите, а жест на уважение към традиционните фермери и тяхното наследство.
Вътре в Парламента предложението предизвика смут. Дори ръководителят на групата ѝ, германският консерватор Манфред Вебер, го определи като „ненужно“, а опитни аграрни представители гласуваха против. Въпреки това, по време на преговорите с правителствата на ЕС, поправката продължава да стои — не защото има силна подкрепа, а защото никой не изразходва политически капитал, за да я отмени.
Имарт защитава позицията си с аргумента, че месните наименования са част от културното наследство и хората могат да се объркат, когато се сблъскват с растителни заместители на месо. Нейният подход намира отклик сред фермерите в селските райони на Франция, където животновъдството остава културно и икономически важно. Подобни настроения се усещат и в други части на Европа, където фермерите се чувстват притиснати от климатичните цели, нарастващите разходи и социалния натиск за „здравословни и устойчиви диети“.
Индустрията на алтернативните протеини се разраства бързо, с продажби, оценени на 6–8 милиарда евро миналата година, като Германия представлява почти 2 милиарда евро. Въпреки това, секторът остава малък в сравнение с традиционното животновъдство и се сблъсква с политическо съпротивление. Някои държави като Австрия, Италия и Франция предупреждават, че новите храни могат да подкопаят основното земеделско производство, а Унгария дори гласува за пълна забрана на лабораторно произведеното месо.
Компаниите за алтернативни протеини виждат продуктите си като бизнес възможност и решение за намаляване на екологичния отпечатък на хранителната система, която е доминирана от животновъдството. Те обаче посочват, че политическите тенденции се движат в обратна посока, като прекомерните ограничения могат да възпрепятстват разширяването на бизнеса и да ограничат възможността потребителите да разпознават продуктите чрез познатите наименования като „бургер“ или „наденица“.
Поправката на Имарт има шанс да оцелее именно заради сложния контекст на преговорите: националните правителства са ангажирани с други, по-сложни въпроси за пазарната интервенция и управлението на доставките, докато предложението за имената на растителните продукти остава почти незабелязано. Европейската комисия също сигнализира, че може да „живее“ с по-строги правила за наименованията, което премахва потенциалното основно препятствие.
Въпросът дали забраната ще бъде включена в окончателния закон зависи от следващите седмици на преговори. Но фактът, че идеята продължава да се обсъжда, въпреки че е била осмивана и отхвърляна дори в собствената политическа група на Имарт, говори много за съвременната политическа среда в Брюксел — в която апелите към наследството и идентичността понякога имат повече сила от призивите за иновации в хранителната система.
Източник: Politico
