Глобалният напредък в борбата с глада остава крехък и неравномерен, въпреки че за втора поредна година се отчита спад в броя на хората, страдащи от недохранване. Това показва докладът „Състояние на продоволствената сигурност и храненето в света 2025“, представен от главния икономист на FAO Максимо Тореро в интервю за FAO Newsroom. Според анализа през 2024 г. около 673 милиона души, или 8,2 процента от световното население, са изпитвали глад – намаление спрямо 8,5 процента през 2023 г. и 8,7 процента през 2022 г.
Тореро подчертава, че положителната тенденция се дължи основно на значителни подобрения в Южна и Югоизточна Азия и в Южна Америка, където социални програми и инвестиции в селското стопанство са довели до реални резултати. В същото време обаче регионалните различия се задълбочават: в повечето подрегиони на Африка и в Западна Азия гладът продължава да расте. През 2024 г. 307 милиона африканци са били недохранени – 20,2 процента от населението на континента. Ако тенденцията не бъде обърната, до 2030 г. броят им може да достигне 512 милиона, което би представлявало 60 процента от всички хронично недохранени хора в света. Паралелно с това 2,3 милиарда души по света – 28 процента от населението – са изпитвали умерена или тежка продоволствена несигурност.
Тореро обяснява, че успехът в Южна Америка се дължи на комбинация от силни социални програми и масивни инвестиции в селскостопанска продуктивност. Бразилия, Мексико и други държави са разширили програмите за парични помощи, условни трансфери и училищно хранене, които предпазват най-уязвимите от изпадане в по-дълбока бедност. Паралелно с това Бразилия, Уругвай и Парагвай са увеличили производството на зърнени култури и са се превърнали във водещи износители, докато Чили, Перу, Еквадор и Колумбия развиват високостойностни селскостопански продукти за глобалните пазари. За разлика от тях Централна Америка и Карибите остават силно уязвими от климатични бедствия и последиците от пандемията.
Ситуацията в Африка се влошава поради съвкупност от фактори. Континентът се характеризира с бърз демографски растеж, който изпреварва селскостопанската продуктивност, а много региони са засегнати от конфликти, климатични екстреми и икономически сътресения. В страни като Судан и държавите от Сахел конфликтите подкопават агрохранителните системи, докато климатичните промени увеличават честотата и интензитета на екстремните явления. Много африкански и западноазиатски държави са силно зависими от внос на храни и уязвими към глобални ценови шокове, а валутните кризи и високите лихви допълнително отслабват покупателната способност на населението. В Средна Африка недохранването достига 30,2 процента – най-високото ниво в света.
FAO подчертава, че за да бъде обърната тази тенденция, са необходими действия в няколко направления едновременно. Африканските държави трябва да укрепят икономическата си устойчивост чрез ускоряване на доходите, подобряване на макроикономическата стабилност и намаляване на дълговата тежест, която ограничава достъпа им до международно финансиране. Необходимо е и изграждане на устойчивост към климатични шокове чрез системи за ранно предупреждение, застрахователни механизми и внедряване на климатично интелигентни технологии. В конфликтните региони трябва да се интегрират хуманитарни, развойни и мироопазващи политики, за да се стабилизират агрохранителните системи и да се намали рискът от нови кризи. Тореро подчертава, че социалната защита е ключов елемент за устойчивост, като примерите от Латинска Америка показват, че добре структурирани програми могат да смекчат ефектите от икономически и климатични шокове.
По отношение на цените на храните FAO предупреждава, че въпреки спада на международните цени на основни култури като пшеница и ориз след пандемията и войната в Украйна, крайните потребителски цени остават високи, особено в бедните държави. Това се дължи на факта, че крайната цена включва разходи за енергия, вода, логистика и други компоненти, които не следват динамиката на международните пазари. Според оценките на организацията 10-процентно увеличение на цените на храните води до 3,5-процентно нарастване на продоволствената несигурност и до между 2,7 и 4,3 процента ръст на детското изтощение. За да се подобри ситуацията, FAO препоръчва реформи в пазарната структура, повече конкуренция между доставчиците, премахване на търговски бариери и пренасочване на държавната подкрепа към по-нутритивни и устойчиви храни. Организацията подчертава, че са необходими значителни инвестиции – публични, частни и смесени – включително в климатично финансиране, за да се трансформират агрохранителните системи и да се намали цената на здравословното хранене.
В заключение FAO отбелязва, че борбата с глада изисква многопластов подход, който комбинира социална защита, устойчиво производство, икономическа стабилност и международна координация. Без значителни инвестиции и структурни реформи глобалният напредък ще остане крехък, а Африка рискува да се превърне в епицентър на хроничния глад през следващото десетилетие.
Източник: FAO
