Ново изследване показва, че хранителните разстройства имат биологична основа, която надхвърля телесното тегло. Макар че тези състояния масово се разглеждат основно като проблеми с психичното здраве, свързани с теглото и представата за собственото тяло, новото проучване подсказва, че картината е значително по-сложна.
Изследването е проведено от института Каролинска в Швеция и разглежда генетичните фактори, които могат да играят роля при поведението на пристъпно преяждане и при анорексия нервоза.
Обхват и характеристика на хранителните разстройства
Хранителните разстройства засягат милиони хора по целия свят, предимно в страните с високи доходи, като Западна Европа постоянно показва най-високо ниво на разпространение. Те включват необичайно хранене и прекомерна загриженост за храната, както и изразени опасения относно телесното тегло и формата на тялото.
Симптомите водят до значителен риск или увреждане на здравето, дистрес или нарушаване на нормалното функциониране. Според изчисленията 95% от първите случаи се появяват до 25-годишна възраст.
Мащаб на проучването и нови генетични маркери
Проучването, публикувано в списанието Nature Mental Health, включва близо 40 000 индивида с поведение на пристъпно преяждане и около 25 000 индивида с анорексия нервоза, които са сравнени с повече от 1,2 милиона души без хранителни разстройства.
Изследователите са идентифицирали генетични вариации, които статистически се свързват с по-висок риск от развитие на хранително разстройство като пристъпно преяждане или анорексия нервоза.
Основният изследовател в катедрата по медицинска епидемиология и биостатистика в института Каролинска, Лу И, заявява, че техните констатации показват, че хранителните разстройства не са свързани единствено с телесното тегло. Много от генетичните варианти, свързани с тези състояния, се различават от вариантите, които влияят на това колко тежи един човек. Тя добавя, че това осигурява по-нюансирана картина за биологичната основа на хранителните разстройства.
Учените са открили шест генетични маркера, свързани с пристъпното преяждане, и осем, свързани с анорексията, като два от маркерите, свързани с анорексия нервоза, не са били идентифицирани досега. Изследователите могат да използват тези маркери, за да изчислят така наречения полигенен резултат за риск, който сумира всички малки ефекти на маркерите, носени от даден човек. Човек с висок резултат притежава по-голяма колекция от тези рискови маркери и статистически е по-вероятно да развие съответните разстройства.
Биологична връзка с други състояния
Изследването също така установява, че носенето на определени маркери може да показва споделена биологична уязвимост към други черти. Например някои маркери за пристъпно преяждане са също така маркери за поведения, свързани с контрола върху импулсите, като пушене или поемане на риск, по-висок индекс на телесна маса и разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност.
От друга страна, маркерите за анорексия показват по-силни генетични връзки с обсесивно-компулсивното разстройство.
Изследователите са установили също, че генетичните асоциации с пристъпното преяждане и анорексия нервоза се различават от генетичните фактори, които влияят на индекса на телесна маса, въпреки че телесното тегло е важен фактор и при двете състояния. Това показва, че хранителните разстройства не могат да бъдат разбрани единствено чрез теглото или метаболизма.
Лиса Динклер, асистент в института Каролинска, отбелязва, че проучването демонстрира как различните хранителни разстройства са частично задвижвани от различни биологични механизми. В дългосрочен план тези знания могат да допринесат за по-целенасочени стратегии за лечение, които вземат предвид специфичните характеристики на всяко състояние.
Изследователите обаче предупреждават, че тези маркери все още са слаби предиктори за състоянието на даден индивид и трябва да бъдат комбинирани с други рискови фактори, за да се разбере точно рисковият профил на даден човек.
Източник: Euronews
