Учени предложиха нов подход, който да помогне на регулаторните органи и производителите да идентифицират потенциално опасни химикали, използвани в опаковките на храни, кухненските съдове и други материали, влизащи в контакт с храни. Взаимно рецензираното проучване, публикувано в списанието „Environmental Science & Technology“, изследва повече от 15 000 химикала за контакт с храни и установява, че за 87 процента от тях липсват достатъчно данни за безопасност, за да бъдат оценени потенциалните им ефекти върху здравето. Изследователите от фондацията „Food Packaging Forum“ твърдят, че индивидуалната оценка на всеки химикал вече не е достатъчна, като се има предвид мащабът на липсващата информация.
Проучването идентифицира 1222 химикала за контакт с храни, за които вече е известно, че са опасни за човешкото здраве. В същото време за повече от 13 000 други химикала липсва достатъчно публично достъпна информация, за да се установи дали те са безопасни за потребителите. Поради тази причина изследователите предлагат химикалите да бъдат групирани въз основа на тяхната химична структура. Това би позволило веществата, които са структурно подобни на вече известни опасни химикали, да бъдат приоритетно насочени за последващи изпитвания, регулаторен преглед или потенциално постепенно извеждане от употреба.
Идентифицирани са 38 приоритетни групи
Чрез прилагането на подхода за групиране учените са идентифицирали 38 приоритетни химически групи, които съдържат висок дял вещества, вече свързани с опасности за здравето. Тези групи включват орто-фталати, пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS), алкилфеноли, органофосфати, изоцианати и първични ароматни амини. Общо 4222 химикала за контакт с храни попадат в рамките на тези 38 приоритетни групи. Изследователите уточняват, че това не означава, че всички тези вещества са доказано опасни. Всяко от тях обаче показва структурно сходство с химикали с установени рискове, което оправдава засилен контрол и допълнително внимание, особено когато липсват данни за безопасност.
Справяне с проблема с неуместните замествания
Новият подход има за цел също така да предотврати така наречените „неуместни замествания“, при които ограничен или изведен от употреба химикал се заменя със структурно подобно вещество, което не е било адекватно оценено. Показен пример за това е бисфенол A (BPA), който в редица приложения бива заменян с алтернативи като бисфенол F (BPF). Учените подчертават, че подмяната на дадено известно опасно вещество с подобен, но недостатъчно тестван химикал, не решава същинския проблем за здравето.
Д-р Хелене Визингер, служител по научна комуникация във „Food Packaging Forum“, заявява, че замяната на известни опасни химикали с много подобни, но недостатъчно изпитани алтернативи, не решава проблема. Авторите на изследването посочват, че оценката въз основа на групиране може значително да намали броя на отделните регулаторни процедури, като същевременно позволи на регулаторите и производителите да подредят по приоритет онези химикали, които най-спешно се нуждаят от допълнително проучване.
Инструменти в подкрепа на вземащите решения
Заедно с публикуваното проучване изследователите осигуряват и два публично достъпни инструмента. Първият е списъкът „FCCprio List“, който представлява базиран на доказателства списък с известни опасни химикали за контакт с храни. Вторият е „FCCgroup“ — интерактивен инструмент, създаден да идентифицира дали определени химикали принадлежат към една или повече от 38-те приоритетни групи.
Джейн Мунке, управляващ директор и главен научен директор на „Food Packaging Forum“ и съавтор на изследването, отбелязва, че днешните регулаторни подходи в Европа и Северна Америка разглеждат всеки химикал поотделно, но това е неефективно и не защитава потребителите в достатъчна степен. Тя допълва, че екипът предлага научно обоснован подход за групиране, който вземащите решения могат да използват веднага, докато станат налични подходящи методи за изпитване и пълни данни. Изследователите заключват, че комбинирането на групирането на химикалите с подобрено тестване и по-голяма прозрачност ще помогне на регулаторните органи и индустрията да идентифицират рисковете по-ефективно и да намалят вероятността опасните вещества да бъдат заменяни с алтернативи с неизяснен профил на безопасност.
Източник: New Food Magazine
