Когато подготвяте вечеря и вземате пакет с наденички или кренвирши от хладилника, вероятно мислите предимно за срока им на годност или за това колко бързо ще ги сготвите. Ново научно изследване обаче показва, че трябва да обърнем сериозно внимание на начина и продължителността на съхранение на тези продукти, особено ако се загрижени за нивата на микропластмаса, които попадат в организма ви. Хладилникът, който традиционно смятаме за безопасно място за краткосрочно съхранение, може сериозно да увеличи вредното въздействие на пластмасовите опаковки.
Ново проучване, публикувано в научното списание Scientific Reports, установява, че пилешките колбаси, съхранявани при хладилна температура от около четири градуса по Целзий (40°F), отделят значително повече микропластмасови частици в сравнение с тези, които се държат във фризера. Освен това учените отчитат, че това замърсяване се увеличава правопропорционално на времето, през което продуктите престояват в хладилника. Въпреки че констатациите все още се считат за предварителни поради финални редакции на научния труд, те изключително бързо допълват все по-големия брой доказателства, свързващи пластмасовите опаковки на храни с излагането на опасни микрочастици.
Резултати от научното изследване
Изследователите от Университета по медицински науки Шахид Садуги в Иран са тествали два вида пилешки колбаси – единият с 70% съдържание на месо, а другият с 55% съдържание на месо. Анализите са правени в шест различни времеви точки в рамките на 180 дни на съхранение, като паралелно са наблюдавани проби при хладилни и при фризерни температури. Важно е да се отбележи контекстът на изследването, тъй като хранителните стандарти в Иран се различават от тези в други региони. Продуктите с 55% месо съдържат голямо количество пълнители, нишесте и подправки, което ги поставя в категорията на силно преработените храни.
Очаквано, след 180 дни най-високи нива на микропластмаса са открити именно в колбасите с по-ниско месно съдържание, съхранявани в хладилник. Концентрацията е достигнала до 52 пластмасови частици на всеки 5 грама колбас. Идентифицираните пластмаси са предимно полипропилен, поликарбонат и полиамид. Това са полимери, които обикновено изграждат многослойните пластмасови опаковки, но изследователите споделят, че те могат да попаднат в храната и чрез суровините, включително замърсената вода и подправките, използвани в производствения процес.
Учените са изчислили и очаквания дневен прием на микропластмаса за възрастни и деца въз основа на типичната консумация на колбаси. Към момента нито един международен регулаторен орган, включително Световната здравна организация или Администрацията по храните и лекарствата, не е установил официален безопасен праг за консумация на микропластмаса. Проучването обаче алармира, че децата са изложени на много по-висок риск спрямо телесното си тегло. При тях експозицията достига до 6.84 частици на килограм тегло на ден при консумация на най-силно замърсените месни продукти.
Практически съвети за намаляване на излагането на микропластмаса
Ако искате да намалите приема на тези изкуствени частици в ежедневието си, промяната в кухненските навици е първата и най-лесна стъпка. На първо място, замразяването на месото, което няма да консумирате веднага, драстично забавя натрупването на микропластмаси в сравнение с охлаждането му в хладилник. Като допълнителен бонус замразеното месо запазва хранителните си качества за много по-дълъг период от време.
Друго основно правило е напълно да избягвате затоплянето на храна в пластмасови съдове, тъй като високата температура и микровълните ускоряват разграждането на материала. Винаги прехвърляйте ястията в стъклени, керамични или метални съдове преди претопляне, освен ако опаковката не е изрично проектирана за готвене. Стъклото е най-добрият избор и за съхранение на остатъци от храна в домакинството, тъй като то е химически инертно и не се деградира по начина, по който пластмасата се износва с годините.
Освен това е изключително важно редовно да подменяте и изхвърляте повредените пластмасови кутии за храна. Дълбоките драскотини, пукнатините и избледнелите или помътнели повърхности са ясен знак, че съдът е амортизиран и е много по-вероятно да отделя микрочастици в храната ви при търкане или миене. Накрая, опитвайте се да не удължавате излишно времето за съхранение на храните в хладилника, за да ограничи до минимум времето, в което храната е в директен контакт с пакета.
Основният механизъм, по който микропластмасата попада в колбасите в това проучване, е свързан с термичната обработка по време на фабричното производство. Надените се готвят директно в полиамидните си обвивки при температури между 167°F и 176°F. Разликата в нищата на замърсяване между хладилника и фризера обаче се дължи на структурните и химическите промени, които опаковката претърпява впоследствие. По-топлата среда в хладилника позволява на полимерите да продължат бавното си химическо разграждане, докато фризерът почти напълно блокира и замразява този процес.
Източник: Food and Wine
